Събудих се със мисъл за кафе,но още слънцето навън не грее.Във нежна мекота от кадифедали е спряло… и ще закъснее.Ще го почакам. Може би и тище дойдеш с него тази сутрин рано.Ще те помоля тихо – остани,кафето да изпием с тебе само…Със сънена усмивка на лице,несресана, без грим… ще те посрещнасъс две димящи чаши във ръце,пълни с кафе – ухаещо, горещо…
Ще е без захар, много ще горчи,но ние ще го подсладим с надежда -погАли ли ме слънцето с лъчи,във твоите очи да се оглеждам…
Сълза от обич искам да съм в тях,желана и жадувана с години…Кафето ли? Не може да е грях!Ще го оставим бавно да изстине…