Pepa | 24 септември 2010 в 12:08
Имах възможността да бъда периодично на градежа на тази интересна сграда и тъй като всеки път се събираха различни хора от различни специалности и такива бяха и коментарите и оценките. Чуваше се какво ли не, но преобладаваха одобренията, които с израстването на сградата се увеличаваха.
По скица сградата трябваше да бъде точно на мястото на крушовото дърво, което стоеше точно на мястото си и архитектът като го видя реши веднага да премести малко сградата, за да запази дървото и така и направи. Наоколо всичко е в гора с иглолистни и широколистни дървета и затова къщата доби този вид. В началото и аз погледнах малко скептично израстването на това бетоново дърво, но със всеки сантиметър растеж, сградата ставаше все по-интересна и необичайна. Възникна въпроса, че крушата ще остане в сянка и тогава архитектът реши да осигури светлина за дървото за почти целият ден и измисли стъкления покрив и двата големи прозореца през които минава светлината и огрява крушата. Веднъж дойде една приятелка и като разбра за замисъла на прозорците, усмихна се, широко отвори очи и каза: „Крушата ще ти се отблагодари за тази грижа.” и наистина сега е отрупана с плод. Стъкленият покрив позволява слънцето да огрява целодневно зимната градина, която с течение на годините може да бъде един прекрасен оазис за много редки растения и за почивка, а и за изнасяне на концерти. Местата за релаксация са многобройни, тъй като всеки един кът дава възможност човек да се чувства не в затворено помещение, а сред природата. От вън къщата изглежда прекрасно, но вътре е много уютно по всяко време на годината . Лятно време е прохладно, а зимата, когато навън всичко е бяло, подът излъчва приятна топлина и човек има чувството, че е сред снежната гора, но му е топло. Горе на покрива се вижда цялата гора и градът, но песните на птичките омайват, а кристалният въздух така освежава и след това се спи много сладко. Винаги когато отида там след това се чувствам заредена с енергия. Много мога да пиша за тази къща , но не по-малко интересни и функционални са големият гараж, който става и за концертна или изложбена зала и малката къща, която е със своята компактност и функционалност печели симпатиите на всеки който я види и след това се чува: „Ох, искам да живея в такава къща”. Сега остава да се да се възстанови естествената растителност наоколо и тогава ще може да се пише отново.
