Уважаеми експерти от Институт “Отворено общество”,
Уважаеми господин Министър на Регионалното развитие и благоустройството,
Уважаеми господин Министър на културата,
Ние хората, които обичаме Северозападна България с голямо съжаление прочетохме в РЕГИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ на Северозападен район за планиране за периода 2007–2013 г., изготвен през декември 2005 г. буквално следното:
„Поради историческите особености на района областите Видин, Враца и Монтана са с по-малко значение за националното културно наследство в сравнение с останалите планови райони.” (т. 7.1., стр. 141-142)
Отчитайки това, което са постигнали нашите предци от другите планови райони и имайки предвид, че:
Във врачанското село Рогозен в началото на 1986 г. е открито тракийско сребърно съкровище съставено от 108 фиали, 54 канички и 3 чаши, т.е. общо 165 предмета от сребро с висока проба, някои от които – позлатени. Това е най-голямото по своите размери съкровище, откривано на територията на България.
Петър Богдан Бакшев или Бакшич, български католически архиепископ и книжовник е автор на първата История на България, написана сто години преди Паисиевата. През 1643 г. той изготвя и първият български герб.
На 24 октомври 1929 г. в с.Калиманица, Монтанско е роден Йордан Радичков. Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Носител е на престижната международна италианска награда „Гринцане кавур”(1984) за белетристика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда”(1988). През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории” е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен” на Международния съвет на детската книга.
На 17 септември 1794 г. във Враца за епископ е ръкоположен Стойко Владиславов под името на Софроний. Той е автор на„Кириакодромион, сиреч Неделник“ – сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на църковнославянски и гръцки източници. Отпечатан е в град Ръмник-Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение — поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен. Книгата става широко популярна под името „Софроние. „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.
Плочката от Градешница открита през 1969 г. е важен източник за историята на Европа в края на неолита и за пра-писмото, познато като символите Винча. Плочката е датирана около 5-то хилядолетие пр. н. е. и е едно от най-важните археологически открития от халколита в световен мащаб и е може би най-старата писменост в Европа.
Лапидариумът в Монтана – обемно-пространствената композиция включваща 56 паметника. Епиграфските паметници притежават безспорна културно-историческа и научна стойност. Тези древни следи са символ на принадлежността ни към корените на европейската цивилизация в новото хилядолетие на човечеството.
Някъде тук ще спрем, и то не защото не можем да приведем още поне пет пъти по толкова ярки примери за националното културно наследство от Северозападна България, а за да ви кажем следното:
Уважаеми експерти от Институт “Отворено общество”,
Считаме, че отделните региони на родината ни не могат да бъдат сравнявани по критерий като значение за националното културно наследство. А дори това да е възможно, сме напълно убедени, че Северозападния регион за планиране има своите достойнства, така че ако не най-важния, то поне е на нивото на останалите региони.
Надяваме се, че в бъдеще ще бъдете по-старателни в разследванията и анализите си и те ще водят до обективни и не дискриминиращи изводи.
Уважаеми господин Министър на Регионалното развитие и благоустройството,
Надяваме се, че в бъдеще Вие и Вашия екип ще бъдете по-прецизни от Вашите предшественици в избора си на доставчици за един или друг вид продукт или услуга.
Уважаеми господин Министър на културата,
Всички ние, които обичаме Северозападна България искрено се надяваме, че не считате, че родните ни места са с по-малко значение за националното културно наследство в сравнение с останалите кътчета на родината, както и че това не е и няма да се превърне в политика на повереното Ви министерство!
С уважение „Ние обичаме Северозападна България”
Чавдар Томов-Враца, Радослав Зарков-Берковица, Павел Павлов-с. Градешница, Ваня Иванова-Видин, Цветана Борисова-Брегово , Йоана Иванова Петкова-Чипровци, Мариета Любенова-Искрец, Деница Димитрова-Монтана , Даринка Цветкова-Балювица, Ирена Кирилова-Видин, Елица Прашанова-Монтана, Страшимир Прашанов, Патриция Първанова-Белоградчик, Цветан Узунов-Монтана, Илиян Цветков-Видин, Красимира Лука-София, Павлин Георгиев-Лом , Цветелина Маринова-Вьршец, Анелия Димитрова-Монтана, Теодора Младенова-Лом, Петя Николова-Враца, Ева Василева-Чипровци, Галя Георгиева-Лом, Моника Илиева-Монтана, Цветелина Петкова-Чипровци, Валентин Попов-Видин, Магдалена Асенова-Видин, Светлана Костова-Монтана, Борислав Тасков-Видин, Галина Здравкова-Бойчиновци, Яна Гъркова-Видин, Емил Савов-Видин, Елисавета Асенова-Видин, Ванеса Иванова-Видин, Венцислав Петров-Видин, Рената Георгиева-Видин, Александър Гетов-Видин, Марио Анжело-Видин, Йоана Йорданова-Видин, Росен Николов-Видин, Иван Базов-Ново село, Полина Валериева-Монтана, В.Димитров-Чипровци, Светослав Кирилов-Видин, Стоян Иванов-Монтана, Красимир Мартинчев-Плевен
Молим всеки, който мисли като нас да „подпише“ това писмо като в секцията за коментари по-долу впише двете си имена и името на населеното място, което го свързва със Северозападна България!
Благодарим Ви!
