По пътя към София минахме през частната ботаническа градина „Райска градина“, село Велика. Основателите и, семейсво Серафимови, са свързани с другата половинка от пътуването. Основна забележителност в тази градина е колекцията от кактуси, която включва над 1600 разновидности. Кактусите са в отопляема оранжерия. Има и много растения, които са в откритата градина, които се прибират също през зимата. Мястото е доста ограничено и от всякъде стърчи и виси нещо. На мен това ми хареса, защото ми прилича на джунгла, но на отглеждащия дървета му изглеждаше малко сбутано. Голямо значение е и разказвачът. Вече има три поколения разказвачи. Едва ли може често да бъдат самите основатели. Нашият се скри като разбра, че се познаваме с по-възрастните. Надявам се, че не сме се оказали толкова страшни.
Цвят на кактус – с цвят зимно червено.
Кактус папска корона или шапка. А дали изобщо беше папска или кралска. Имаше и друго название, което беше предпочетено от разказвача, но аз предпочетох това, защото съм ходила във Ватикана. Но хората са различни.
Единият е дефектен – само с четири раздела.
Семена на кактус – в тези малки розови чушчици.
Цветовете на този кактус са в кръг, за да образуват по-голяма и забележителна от далече фигура, за да привлича опрашители. И те са зимно червени.
Кактус мозък. Той е присадка и то дефектирала, защото няма достатъчно масто, за което да се захване и да расте. Недефектният отдел е този, където са като гъби.
Кактус пишка.
Това червеното (всъщност зимно червено) може да се яде, след като му се махнат бодлите.
В тази Райска градина се развъждат стотици кактуси. Естествено, че може да си купите, ако искате.
Въобще много видове и размери кактуси. А през прозореца се вижда градината навън. Може би следващият път като отида ще пиша за нея.
