С тебе ни събра случайността.А можеше нима да се разминем?От пътища кръстосан е светаи всеки път е дълъг със години…Ти щеше да останеш непозната,аз нямаше да знам, че съществуваш,аз нямаше да чувствам топлинатана устните, които ме целуваха…Аз нямаше да стискам твойте длани,да пия от очите ти успокоени.О, това не можеше да станевиновникът е нашето рождение!С тебе ни събра случайността -един на друг сме били просто нужнии сме се търсили, събра ни любовта,защото не можеше да бъдем чужди…Дамян Дамянов
