Проф. Вихра Миланова: Психично болните боледуват по-тежко заради кризата и възможностите на здравната ни система
12 Октомври 2010 | 18:00 | Агенция „Фокус“
Снимка: Информационна агенция „Фокус“
Световен ден за психичното здраве бе отбелязан на 10 октомври. По този повод Агенция „Фокус” разговаря с проф. Вихра Миланова – началник на Клиниката по психиатрия към Александровска болница.
Фокус: Проф. Миланова, има ли данни за това – колко са психично болните в България?
Вихра Миланова: Не, няма такъв регистър, няма абсолютни данни за броя на болните, но процентът е такъв, какъвто е навсякъде по света. Като говорим за процент засегнати от населението, имам предвид това, което е известно от големи епидемиологични изследвания, и е пренесено от света към нас. Тежките болести – шизофрения и афективни разстройства, мания, депресия, биполярно афективно разстройство, са по 1%. Депресията – приблизително между 9 и 15%. Тревожните разстройства също са около 9%. Може да се каже, че психичните болести засягат приблизително около 20% от населението. Тези заболявания са всички, тежките заболявания са по 1% – шизофрения и биполярно афективно разстройство. Останалите са по-висок процент, но те са относително по-леки болести.
Фокус: Увеличава ли се броят на психично болните у нас?
Вихра Миланова: Тежките болести са постоянни като процент, не може да се каже, че се увеличават. Болните може би по-тежко боледуват, защото първо е кризата, второ – възможностите, които ние предоставяме в нашата здравна система, не предполага тези хора да получат навреме съответна помощ.
Фокус: Има ли статистика относно болните – на каква възраст са, какъв пол? Кои по-често страдат от психични заболявания?
Вихра Миланова: Те са различни групи, общите рискови фактори важат и за тях. Много важно е това, което човек носи, неговата предразположба да развие болест, т.е. генетичната част. Второ са стресовите, външните фактори – икономическата сигурност, да не си самотен, психологичната част. Всички тези неща са фактори, които могат от една страна да ти облекчат състоянието, ако си се разболял – по-леко да боледуваш или по-бързо да се възстановиш.
Фокус: Кои са основните психични болести?
Вихра Миланова: Тежките болести са шизофрения и биполярно афективно разстройство. Те не са най-чести, но са най-тежки като заболявания, тъй като имат хроничен ход и водят до нарушаване на функционирането на хората. Не може да се каже, че и другите заболявания са леки, но все пак действително са по-леки като засягане на тяхното функциониране, което е най-важното.
Фокус: Наблюдава ли се тенденция по-млади хора да заболяват от различни психични болести?
Вихра Миланова: За тенденция не мога да кажа, но може би има болести, които могат да се установят по-рано. Такава болест например е анорексия нервоза. Това е едно хранително разстройство, което напоследък е доста популярно, защото се среща и по-често и като че ли засяга в по-ранна възраст хората.
Фокус: По-рано се открива или засяга в по-ранна възраст?
Вихра Миланова: И двете. И по-рано се открива, хората са по-информирани, по-образовани, имат по-добра здравна култура.
Фокус: Има ли болести, които се откриват по-често при младите хора?
Вихра Миланова: Прави ми впечатление, нашата клиника не може да е модел, но като че ли има тенденция хората по-лесно да стигат до специалисти, да търсят помощ. Доста хора идват при нас, търсят помощ и за депресия, и за други заболявания. Най-често близките им са тези, които търсят помощ.
Фокус: Отразява ли се по някакъв начин кризата върху психичното здраве на българите?
Вихра Миланова: Да, разбира се. Тази икономическа несигурност, задлъжнялостта – много се усещат. Има много хора, които изпадат в депресия, трудно преодоляват трудностите, безработицата. Отразява се. Както и новите случаи, така и тези, които имат болест по-трудно се справят. По време на криза тези болести се засилват.
Фокус: Преди време сигнализирахте, че заради липсата на финансиране могат да затворят доста клиники. Как стои сега проблемът?
Вихра Миланова: Надявам се, че това няма да се случи. Имаше такива много сериозни сигнали. Сега не можем да кажем, че сме в цветущо състояние, но не е стигала информация, че са спрели финансирането на психиатрични заведения. Психиатричните заведения в България не са малко, те с около 5000 легла – в големи психиатрични болници, университетски клиники, има към диспансерните звена, стационари. Те се финансират от държавата, ние нямаме пътеки.
Фокус: Има ли недостиг на легла?
Вихра Миланова: Не, не мога да кажа, че има недостиг на легла, но има друго нещо. След като хората, които са в болница, а те попадат в болница като са сериозно болни и не могат да бъдат лекувани извън болница, като излязат от болница вече става големият проблем. Имаме кабинети към различни центрове, има индивидуални практики, които проследяват болните, но това не е достатъчно. Те се нуждаят повече от комплексна помощ. Необходимо е да има дневни центрове, друг вид заведения, в които да се оказва комплексна помощ за по-дълго време, да има различни видове програми, които да им помогнат да се върнат в обществото, т.нар. реинтеграция, което е смисълът. Голяма част от тези психични заболявания са доживотни, т.е. хората като се разболеят, те си носят тази болест, нуждаят се от лечение. Една голяма част частично се възстановяват, а други – частично, а трети не могат да се възстановят. Една голяма част биха могли да функционират извън болница, могат да се справят с ежедневието. Това може да стане след като излязат от това остро състояние, влязат в програми, в които ги учат да правят това нещо.
Фокус: Има ли реинтеграция за психично болните? Възможно да продължат грижите за пациент с поставена диагноза, като например хроничната психична болест? Как може да се поддържа качеството им на живот?
Вихра Миланова: За това става дума. На тези, на които е изписано лекарство, имат достъп до лечение. Тези, които са осигурени, могат да си получават лекарствата извън болница, касата им плаща. Но това не е достатъчно – не е само да отидеш да ти изпишат лекарство. Необходимо е тези хора да се учат да се справят с живота, да се разпознават първите симптоми на болестта, на влошаването, как да се грижат за телесното си здраве, как да отидат да си платят сметките, ежедневни неща. Това може да стане в подобни дневни центрове. За съжаление, това нещо не се случва и има много малко такива центрове в България. Като че ли в другите градове извън София има повече такива места, като тези хора получават комплексна медицинска помощ – от една страна чисто медицинска, а от друга психологична, социална. Такива дневни центрове в София може би има един или два. Тепърва трябва да се развива тази дейност, това е повече социална дейност, разбира се с медицинско участие, това не са хора, които са съвсем далеч от нашата специалност – социални работници, медицински сестри, които имат образование на психиатрично сестринство.
Фокус: Според вашите наблюдения толерантни ли са българите към хората с психични увреждания?
Вихра Миланова: Според моите впечатления, това е т.нар. стигма и борба със стигмата – това са различни белязани хора и как обществото ги приема. Недостатъчно са толерантни. Не са толерантни както най-близкото им обкръжение, медицинските среди, така и обществото. Голяма част от близките и самите болни гледат да не го показват, по някакъв начин отбягват тази тема или се крият, именно защото обществото ги отхвърля. Всичко, което е необходимо, трябва да се прави, за да се чувстват тези хора пълноценни. Това, че си бил в психиатрия и че си имал психично заболяване не винаги те прави ненужен. Имахме събитие – направихме ден на отворените врати. Бяхме организирали шахматен турнир с участието на международни гросмайстори, психично болни, а към отбора на психично болните се включиха даже лекари. Застанахме едни срещу други, пациенти срещу гросмайстори и всички срещу стигмата.
Фокус: Само в България ли хората с психични заболявания не са приети от обществото?
Вихра Миланова: Навсякъде по света е. Мога да кажа като пример скорошни данни, че в Канада е направено изследване сред студенти, които завършват. На въпроса „Искате ли да знаете дали ще се разболеете от психична болест?” само 30% от тях казват „Да”. Когато ги питат „Искате ли да знаете дали хората, които по-нататък ще се грижат за вас – лекари, адвокати, политици ще се разболеят?”, две трети казват „Да”, т.е. те за себе си не искат да знаят, но за другите да. Бях на световен конгрес по психиатрична генетика и там съобщиха това.
Фокус: Има ли професии, които са рискови за психичното здраве?
Вихра Миланова: Има такива. Те са свързани с работа с хора. Най-често тези хора се натоварват психически. Това води до емоционално изчерпване, т.нар. синдром на изпепеляване, когато тези хора се изчерпват от работата си. Това са най-често хора, свързани с обслужване на тежко болни, грижещите се за терминално болни, учители, лекари, хора с рискови професии – пилоти, там, където се изисква много голяма концентрация и си отговорен за живота и здравето на голяма група хора. Този синдром на изпепеляването не е толкова рядък сред тях. За тези хора се полагат по-специални грижи – почивка, работно време, осигуряват се.
Всяка година Световният ден на психичното здраве се отбелязва на 10 октомври от 1992 година. Всяка година той има свое мото. Тазгодишното мото е: „Психично здраве и хронична болест – нуждата от продължителна и цялостна грижа”.
Фокус: Възможна ли е реинтеграцията на психично болните?
Вихра Миланова: Според мен цялото общество е длъжник на тези хора. Прави се недостатъчно. Тези хора са по-уязвими, по-нуждаещи се. Те просто имат нужда пот малко повече. Ако се направи една справка – колко се отделя за психичното здраве от общия бюджет, сигурно ще бъдат много малки суми, а тези хора наистина имат нужда. За тях се сещаме, само като се случат разни неприятни неща като съобщения – „този луд”, „онзи болен” и т.н. Това са хора, които имат своите потребности, своя живот, това са едни много уязвими хора. Повечето хора, тези, които идват при нас, са с образование, езици, музика, изкуство.
Аделина ГЕОРГИЕВА
© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция „Фокус“ е задължително! Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях
