Лично творчество –
Поезия
Написано от Andriana Andreeva
Четвъртък, 07 Октомври 2010 23:13
…Когато Дунавът заспиваи в малините прокапва здрачпретичвам боса през градинатаоткъснала си плач .Измивам го с водаи сядам под старата асма от скута ми без стон изпадалисто от есента.През кротките очи на залеза,по слънчогледов стволзарейвам поглед към коминитеи търся утринта,която чака ме със мириса на билков чай с невени всички болки от годините се разпиляват в менПролайва куче за съгласиещурец добавя – даа във косите ми немирно паячеме дърпа към света.Наесен всичко е простено,на залез няма суета,през всички очила на времетосе взирам и вървя…Когато Дунавът заспиваи във малините прокапва здрач,децата…ще идват при мен след години ще се затичват през градината… ще си откъсват плач…и после ще зарейват погледи…ще пият чай със мед…а аз ще се усмихвам знаещо над чифт зелени очила…А.А Лондон 07/10/2010
