Снощи си дойде Димитър,от върх от Стара планина,от овчарската кошара,па търси да се премени,премени още нагласи,та на орото да иде,да види либе Люляна.Мама Димитър думаше:– Сине Димитре, Димитре,нито съм прела, ни ткала,саде съм болна лежала,сва пролет, лето и есен,глава не съм си дигнала.
Димитър каже майци си:– Ако си болна лежала,сестрата лежала ли е? Що не е прела и ткала,що не е шила и плела!– Не кори, синко, сестра ти,она е още маленка,не знае равно да преде,не знае гъсто да ткае,не знае да плете и шие. – Като е толку маленка,защо си люби овчаре,моите верни другаре!
