За джиБовете и хората

14
Добави коментар
IvCleo
IvCleo

 

 

 

Днес, като в един симпатичен понеделник, си седя и подреждам разходите за следващия месец. Не, че ще забравя да платя нещо, но ми се стори уместно да видя кое мога да не платя, кое да издърпам напред и така нататък, за да оцелея по празниците. Та смятайки всичките тия неща, естествено достигнах до извода, че шанса да се случи безболезнено е малък и, да го кажем така, вероятността е силно изградена на моя вроден оптимизъм. Което пък ме наведе на една друга мисъл свързана с финансовото положение в нашата страница.

Да си представаим следната картинка: нека предположим, че моя милост взима едни х парички, има едни y разходи и се опитва разликата между тия две неща да не е отрицателна. Реалността за съжаление, показва, че това не се случва често. Тук обаче има едно но. НО, моя милост не е шопинг маняк, не разхищава пари и всъщност живее порядъчно – позволява си почивка веднъж годишно и ходене някъде из страната веднъж – два пъти месечно. Това, съгласна съм , е почти непосилно за средностатистическия човечец в нашата страна. По статистика, даже по завишената официална такава, средностатистическия човечец преживява с по-малко пари от милост моя, осбено ако погледнем хората, които живеят по малките населени места. Понеже имам наблюдения, искам да отбележа, че даже не знам как оцеляват хората, в районите където няма съвсем никаква работа. Но да се върнем на човечето от картинката- аз, което се опитва да оправи положително сметката. Значи стигнахме до извод- то статистически погледнато е добре, даже доста. Реално погледнато се чуди как да свърже двата края, да си плаща образованието, дома и други такива важни неща.

Стоп! Не пиша това, за да се оплаквам. Тц!  Знам, че така изглежда, но не е така. Тук идва мястото да обясня заглавието. Back – пак на картинката. Нека си представим сега, че човечето поиска да си купи джиБ! Какво правим? – Тук аз вдигам рамене и си признавам, че не знам, понеже нямам идея как да събера пари за средностатистическа трошка. И точно тук идва огромнията парадокс. Всяка втора кола на магистралата е джип. Излезте на пътя и ще се уверите, че съм права. Всякакви марки, цветове, модели, с всякакви всевъзможни екстри.Та според статистиката човечето Ива е финансово добре. Ама човечето не вижда как да оправи финансите за коледни подаръци. Голямата част от населението е зле- според статистиката, а и чесно казано така като гледам също. Ама и една много голяма част от това същото население кара джипове и се гордее, че „Черен джиБ е с предимство“

Та искам да знам – как, аджеба, става тая работа? Не ща джип, чисто и просто ми е любопитно, понеже няма грам логика. Хем сме много зле, хем караме коли за по 60-100 бона. Хора, как се печелят 100 бона? Аз се гордея,  че познавам доста млади, интелигентни и предприемчиви хора, но още не съм видяла някой от тях да си купи кола за толкоз пари. Всъщност повечето, при все всичките им усилия, едвам кретат в нашата мила икономика и се опитват да намерят някакъв финансов баланс.

От къде тогава пътищата ни са пълни с такива коли?

Приемете поста ми като искрено любопитство