В Ориента често може да се види домакиня да иде привечер до пътната врата и да види как монах просяк протяга скромно дървената си гаванка. Това е толкова естествено, защото всяка жена, даже и най-бедната, има парче хляб или малко супа да даде на един монах, който живее от щедрост. Това представлява истинско щастие за дома, когато просяк дойде да моли за храна на прага им. Противно на онова, което се мисли в западните страни, със скептицизъм, този религиозен човек не нито е просяк, нито мързеливец, който не иска да работи. Можете ли да си представите подобна сцена?
Да си представим, че виждаме високо от небето една страна в Индия, където е обичайно да се дава милостиня на монасите. Ето едно малко селце в Индия. Вечерта пада и сенките се удължават. Небето потъмнява и добива виолетови окраски, листата на банановите дървета леко шушнат от вятъра, който слиза от Хималаите. По прашния път върви бавно дрипав монах, понесъл върху себе си всичко, което притежава на земята: расото, сандалите и броеницата. На рамото му е одеялото, което му служи за легло. В ръцете си държи дълга сопа, не за да се пази от хората и животните, а за да отстрани тревите и тръните по пътя. С нея мери и дълбочината на потока, преди да го пресече. Стига до една къща и търси под расото си гаванката, излъскана от употреба и от годините. Както се приближава, вратата се отваря внезапно и една жена се появява на прага, носейки в ръце добре подреден поднос. Тя свежда очи с уважение, без да гледа монаха, защото иначе би било дързост, а тя иска да каже със своето поведение, че го почита. В Ориента всеки държи купата или подноса с храна с две ръце, защото би било непочтително да се държи с една ръка само. Храната е рядкост и заслужава да бъде уважавана. И така, монахът протяга гаванката си и жената я напълва щедро, тя се обръща, без да разменят дума, без да се погледнат. Като нахрани някой монах, тя плаща в известен смисъл един дълг. Жената мисли, че тя и домът й са имали честта да бъдат посетени от монаха, почели са кухнята й – и се пита дали някой друг монах не е казал няколко добри думи за нейните гозби, та е изпратил друг свой приятел до вратата й. Може би от съседните къщи жените са наблюдавали сцената със завист и съжаление, защото не са били избрани от Светия човек.
Ние също трябва да дадем, за да получим! Някога един божи закон е изисквал всеки да отдава другиму една десета от своите блага. Днес всичко е различно. А като помагаме на другите, правим добро и на самите нас. С една дума, можем да прогресираме само ако помагаме на ближния си. Окултните закони са валидни за недуховните и за духовните светове. Не е важно дали един човек чете и изучава духовни книги, ако самият той не е духовен. Прочетеното ще мине просто пред очите му и ще изчезне, без да е проникнало в съзнанието, и той ще се смята за „извисена душа“ и ще си мисли, че е прогресирал. В действителност често пъти той е егоистичен, не помага на никого, а ако бе помагал, би помогнал и на себе си.
Ако даваме, можем да получим и ако помагаме някому, помагаме и на самия себе си.
Не е нужно да се молите за това или онова, ако не покажете, че сте достоен, като давате на нуждаещите се. Давайте, винаги давайте, свикнете да давате, търсете какво можете да дадете, а то понякога е дума за утешение или една усмивка.
