Владимир Илчев: Познавам само един от обвиняемите
– Владо, разкажете испанската одисея!- През 2003–а фирмата ФСО на Червенякови организира посещение в Испания – целта беше да потърсим заведение за купуване или вземане под наем. Групата беше от 12 души. Камен Червеняков я водеше като шеф и съсобственик. Имаше барманки, сервитьорки, танцьорки. Аз отидох като преводач – бях единственият с испански, завършил съм испанската гимназия в София. Преди да тръгнем Камен се свързва с министерството на икономиката, с човека, който отговаря за връзките с Испания. Та се казва Валентина Серафимова – синът й по онова време вече е живеел в Испания. (Между другото тя продължи да работи в министерството 5-6 години след нашия случай.) Тя дава на Камен контакти с испанец, който има заведения или заведение, не съм сигурен. Той ни посрещна, от Мадрид ни отведоха в провинцията. Озовахме се в странно място в дълбоката провинция – до град Лорка, който се цитира в публикациите, насред едно поле. След кратко време си тръгнахме – това място изобщо не беше това, което очаквахме – не можеше и дума да става за сравнение със София. – И тогава отидохте в Алмерия?- Да. Свързахме се с испански адвокати, за да разберем условията за работа и купуване или наем на заведения – разказвам това, защото през цялото време превеждах. – И защо ви арестуваха точно там?- Оказва се, че човекът, който ни е препоръчан от българското министерство на икономиката и който ни заведе в тази дълбока провинция от 2 години е бил разследван от спец полицейска група заедно с други испанци за трафик на хора и проституция. И ние сме отишли през последния месец от разследването. – Вие само него ли познавате?- Аз съм виждал само него от цялата група, защото превеждах на Камен. От останалите не съм виждал никого. Това са обвиняемите заедно с мен. – Защо тогава ви обвиняват за шеф на престъпната група?- Според сегашните публикации в българската преса аз съм шеф на организираната престъпна група. В единствено обвинение, с което аз разполагам – то е от 2008 г., не пише такова нещо. – Разкажете за Алмерия.- След като си тръгнахме от Лорка, отидохме в Алмерия. Там в едно заведение представихме нашата програмата за два дни. На третия Камен дойте с багажа си и каза, че се прибира в България, защото бизнесът го налага. Аз обаче оставам. В същия ден ме арестуваха. – Само вас ли?- Само мен. С останалите от групата никой не разговаря. Никой не пожела да разпита моите евентуални „жертви”. Всички от групата имаха пари, документи и билети за връщане. Две от момичетата поискаха да дадат показания, но много странно- разследаващата съдийка не поиска да говори с тях. Насрочи им среща за следващия ден – тогава момичетата са чакали 4 часа да ги приеме и да дадат показания. – Колко време бяхте в ареста?- Арестуваха ме на 13 май 2003-а – 3 дни ме държаха в полицейското управление, а после 45 дни в затвор. Там имаше хора, които лежаха по 2 – 2,5 години стояли без обвинение. След това 3 години прекарах в българското посолство, но не за сметка на данъкоплатците, както пишат в пресата. Плащах наем и режийни. И съвсем не съм живял в лукс – бях първо на един таван, после в апартамент без мебели, спях на дюшек, базата беше много лоша, но струваше повече от хотел. През това време с адвокатите ми сме внесли сме над 40 документа в съда. А аз завърших магистратура по туризъм в Мадритския университет, в клона му в Барселона. След тези 3 години ми позволиха да се върна в България и да насрочат дело. От тогава са минали 4 години. Не е вярно, че то е насрочено за 8 ноември, както писаха „24 часа”. – А кога? Вие имате ли призовка?- Аз, между другото, научих за тази публикация от БЛИЦ – ходихме с брат ми и майка ми на концерта на „Скорпиънс” и тя, като се върнахме, прочела. Свързахме се с адвоката ми, той каза, че по негова информация делото вероятно ще бъде насрочено за края на ноември, но официална информация няма все още. Призовка – също. – А обвинителен акт имате ли?- Не ми е връчен обвинителен акт за това, което пише „24 часа”.Връчен ми е един документ през 2008 г. Там има едно изречение за обвинението и то е нарушаване на правата на трудещите се и склоняване към проституция. Без никаква конкретика. Друг документ засега няма! Така че „24 часа” ще има сериозен проблем. – Ще ги съдите?- Какъв друг избор имам, за да си защитя правата? Между другото – през цялото това време съм склонявал само една жена за нещо – да ми стане съпруга. И това се случи – с Александра вече имаме 3-годишно дете. Тя беше част от групата, с която отидох в Испания.
Публикувана на
27 Октомври 2010 година
Още статии
Топ новини
