Цветна градина

Описание: Вистериите са атрактивни увивни дървовидни лиани с широко приложение в ландшафтния дизайн. Издържливи, жизнени и дълголетни, те могат да се катерят на високо по стени, огради или оформящи рамки и опори. Високо са ценени заради красивите си висящи на гроздове цветове – бели, розови, лилави, сини или виолетови. Плодовете им са плоски зелени шушулки, в които се намират семената. Старите растения са с усукани, вдървени стволове, не много дебели. Глициниите, отгледани от семена, цъфтят на десетата до петнадесетата година от поникването, често и по-късно. Затова, като методи за размножаване са предпочитани присадките и вкорененяването на резници – при тях има по-малък интервал от време до фазата на цъфтеж.

 Основно се отглеждат два вида Вистерия: Китайската глициния – Wisteria sinensis и Японската глициния – Wisteria floribunda. Китайската е по-популярна, тъй като е по-малко капризна и цъфти обилно. На височина достига до осем метра и повече, цветовете са синьо-виолетови, леко ароматни, на гроздове с големина от 15 до 30 см. Най-обилен е цъфтежа в средата на май. Китайската глициния, цъфтяща в бяло е Wisteria sinensis’Alba’, е силно ароматна. Два сорта са с кичест цвят – ‘Black Dragon’ – тъмно лилав, а ‘Plena’ – светло лилава. Цъфтят три или четири години след като се засадят.
Японската глициния също достига на височина 7-8 метра, има виолетово-сини ароматни цветове. Всеки цвят се отваря индивидуално, отгоре на долу по гроздообразното съцветие с дължина от 30 до 50 см. и цъфтежа е най-обилен през май. Има сортове японска глициния с различен цвят:
·    ‘Alba’- с бели цветове
·    ‘Carnea’- свежо розови цветове
·    ‘Longissima’- много дълги съцветия, бледо лилави
·    ‘Longissima Alba’- бели цветове, дължина на съцветието до 40 см.
·    ‘Macrobotrys’- съцветията достигат до 90 см. дължина, на цвят от червено-виолетови до виолетови
·    ‘Praecox’- цветовете са по-дребни, синьо лилави
·    ‘Purpurea’- цъфти в лилаво
·    ‘Rosea’- бледо розови до светло лилави, дължина до 45 см.
·    ‘Rubra’- тъмно розови до наситено червени цветове.
·    ‘Violacea Plena’- кичести, от червено до виолетови цветове

 
Изисквания: За да цъфти обилно, на глицинията е необходима обилна ярка слънчева светлина – шест или повече часа на ден и дълбока, умерено плодородна, влажна почва, която да не пресъхва прекалено. Адаптира се към различни почви, макар че предпочита неутрални, до слабо кисели, с рН 6.0-7.0. Добре е да се предвиди подпора и подходяща рамка за короната, върху която да се разпростре. Глициниите са добри катерачи – могат да се аранжират на перголи, беседки, по телове и мрежи, дори на вертикални стени, стига да имат здрава подпора, на разстояние 4-6 см. от самата стената. При металните материали за предпочитане са тези, които не ръждясват. Понякога за подпора се използват други дървета, но това не е много желателно. Ако стволовете им са с по-малко от 10 сантимера в диаметър, глицинията лесно може да ги пречупи. Имайте предвид също, че вистерията е много дълголетно растение.
Подготовка на почвата за засаждане: Добрата подготовка на почвата е в основата на израстването на здраво цъфтящо растение. Първоначално е добре да се знае pH-то и нивата на фосфора и ако е необходимо, да се коригират. Почвата се разкопава и подготвя на дълбочина до 1 метър. В пръстта се добавят и размесват торфен мъх, добре угнил тор или готов компост в съотношение една трета за подобряване качеството и подсигуряване на дренаж.
Засаждане: След като почвата е подготвена, вистерията може да се засади. Ако растението е облагородено, присадката трябва да е заровена плитко в почвата. Уплътнете добре пръстта около корените и полейте обилно. Младите растения се торят ежегодно. Не очаквайте младо растение да цъфне в периода на нарастване. Когато вистерията „изпълни” определеното и пространство, не се подхранва допълнително, освен при явни симптоми – пожълтели листа или липса на обилен цъфтеж. Торенето стимулира вегетацията при глициниите и лианата няма да цъфти или ако цъфне, няма да е обилно.

Подрязване: Няколко годишни подрязвания поддържат лианата в добра форма, не бива да и се позволява да нараства неконтролируемо, полезно е и за да се стимулира цъфтеж.
Оформяне върху рамка: Изберете младо растение със здраво жилаво стебло и го прикрепете към опора. Премахнете излишните клонки от предната и задна страни. Когато основното стебло достигне необходимата височина, отрежете върха. Това ще стимулира допълнително нарастването на страничните разклонения. Разстоянието между тях трябва да е поне 50 см.
Лятно подрязване: Оставят се само здравите основни клони да се развиват по рамката. Всички нови странични разклонения се изрязват след шестото или седмо листо. В резултат се формира нов прираст. На свой ред и той се премахва, когато започнат да се развиват първите листа по тях.
Ранно подрязване през зимата: Основните разклонения, нарастнали през изминалото лято се подрязват наполовина или до една трета от дължината си. Страничните разклонения също се изрязват, като се оставят от 3 до 5 см. на дължина.
Късно лятно подрязване: Подрязват се основните, неподрязвани клони на половина или на две трети от дължината си, а тези, които са били подрязвани предното лято, се подрязват само в краищата по 2,5 до 5 см. Този метод позволява короната да се оформя и уголемява всяка година наполовина и да има обилен цъфтеж по новоизрастналите клонки.
Поддържащо подрязване: След като вистерията се разпростре на отделеното и място, следва лятното подрязване. При зимното се режат основните клони, като се оставят четири или пет пъпки. Изрязват се и всички издънки в основата на растението.
Подрязване за оформяне: Отнася се само за новите, млади вистерии. При зимното подрязване се премахват всички клони, стърчащи от оформящата рамка. Окастянето е драстично, отстраняват се всички клони, разположени прекалено нагъсто, както и тези, които развалят формата на предвидената рамка. Очаква се цъфтеж след две до три години.
Подрязване на корените: Понякога се практикува кореново подрязване късно на есен, за да се стимулират младите растения – за цъфтеж, както и да се възстанови обилния цъфтеж при по-старите. Стимулира растежа и цъфтежа и може да се комбинира с лятното подрязване за по-голяма ефективност. Изполвайте лопата за да орежете корените вертикално в почвата на около 50 см. дълбочина, на разстояние 1.20 м. от стеблото.

Липса на цвят: Най-голямото разочрование за градинаря е да закупи прекалено младо растение и то да не цъфне. Купете си растение с присадка или размножено от резник. Вистерията няма да цъфти също, ако не получава достатъчно слънчева светлина, ако прекалено стимулирате вегетативния растеж с азотни торове, или неправилно подрязвате през зимата и лятото. В този случай помагат следните практики – рано на пролет торите здраво със суперфосфат (NPK 0-20-0), леко подрязвате късно на пролет и кореново подрязване през късната есен.
Пресаждане: Вистериите страдат при пресаждане. Повечето видове изобщо не се възстановяват .
Други проблеми: Глициниите рядко биват нападани от вредители. При проблем, използвайте подходящия инсектицид.
източник –  Hobbykafe.com

 още снимки тук

. .
.. ..
Блог с изпитани съвети и много снимки
. .
.. ..

Най-разпространените болести и неприятели по розите. Профилактика и борба с тях.

Болести

          Брашнеста мана – една от най-разпространените болести по розата. Напада младите части на растението /листа, клонки и цветни пъпки/, които се покриват със сивобял брашнест налеп. При повишена влажност на въздуха постепенно петната обхващат целите листа. Нападнатите органи закърняват и спират развитието си. Чувствителнастта на сортовете рози е много различна. Сортовете с гланцирани кожести листа са по-малко податливи на нападение, отколкото с матови по-меки листа. Борба – пръскане на нападнатите растения с разтвор от подходящи фунгициди: ТОПОАЗ 100ЕК, ТОПСИН М 70ВП, ШАВИТ 25ЕК, ИМПАКТ 25 СК, ФАЛКОН 460ЕК.

          Ръжда – гъбата напада всички надземни части на растението, като предизвиква прегаряне и окапване на листата, деформация и изсъхване на младите леторасти и цветни бутони. Първоначално по листата са светложълти или светлооранжеви, закръглени петна. По-късно, предимно по долната страна на листата се оформят многобройни оранжево или ръждиво оцветени точковидни петна, които се разпукват и от тях излизат прахообразни спори на гъбата. Заразените растения изостават в развитието си и имат влошен декоративен вид.Борба – По-ранно откриване на болестта с единични петна, листата със симптоми може да се откъснат и изхвърлят. При по-силно нападение се налага да се направят поне 2 последователни пръскания с разтвор на някой от фунгицидите : ШАВИТ 25ЕК, ИМПАКТ 25 СК, ТОПОАЗ 100ЕК или ФАЛКОН 460ЕК

         Черни листни петна – От болестта страдат розите отглеждани на открито. По горната повърхност на листата се се явяват черни кръгли или неправилни по форма петна, в резултат на което листата окапват още през първата половина на лятото. Растенията не асимилират нормално, спират растежа и не цъфтят. Борба – провежда се предпазно пръскане преди вегетацията. След развитието на листната маса растенията се третират още три пъти през 12-15 дни с разтвор на фунгицидите : ИМПАКТ 25 СК, ФАЛКОН 460ЕК или ФОЛИКУР 250ЕВ.

Неприятели

        Зелената листна въшка е най-широко разпространеният неприятел по розите. Това са дребни зелени насекоми, които нападат върховете на растящите леторасти. Те се хранят като смучат сок от младите листенца и цветни пъпки, като покриват изцяло нападнатите органи. Листата се завиват, а леторастите спират развитието си. Растенията отслабват, повредените части се деформират, пожълтяват, а цветните бутони не се разтварят. Растенията губят декоративността си. Голямата опасност от листните въшки се дължи не само на пораженията, които те нанасят на декоративните растения, но и на обстоятелството, че те пренасят много вирусни болести. Борбата с тези неприятели трябва да се води навреме, поради вреднастта им. Има различни инсектициди с добър ефект. Необходимо е да се провеждат поне 2-3 пръскания като препаратите се редуват, за да не се създава устойчивост на популациите. Ефективни са инсектицидите : МОСПИЛАН 20СП, ВАЗТАК 10ЕК, ЛАНТАН 90ВСП, КАРАТЕ 2.5ЕК, ЛИРОСЕКТ 2ЕК и ТАЛСТАР 10ЕК – инсекто-акарицид.

       Акари – Паяжинообразуващите акари обикновенно нападат и се развиват върху долната страна на листата, дръжките, пъпките и цветовете. Вредят като смучат клетъчния сок от млатите по-сочни части на растението. В резултат от повредите нападнатите части увяхват, свиват се, деформират се и по-късно окапват. Борбата е ефективна при наблюдение на растенията за навременно откриване на нападението. Пръскане с химически препарати (акарициди). Подходящи препарати с добър ефект са: ТАЛСТАР 10ЕК, ЛИРОСЕКТ 2ЕК, НИМАЗАЛ, МИТАК 20ЕК, ПИРАНИКА 20ВП. Трябва да се пръска неколкократно, като е желателно препаратите да се сменят. За съжаление при честа употреба на едни и същи растителнозащитни препарати се стига до селективна резистентност на раси от акари.

        Цветен дръшкопробивач – Това е малко бръмбърче с основен черен цвят и твърди червени криле. Вредят възрастните насекоми и ларвите. Среща се по всички видове рози. Женските индивиди снасят яйцата си в основата на цветната пъпка, след което прегризват цветната дръжка и пъпката пада. Борба – При поява на бръмбъра растенията се пръскат с БИ 58 или други тиофосфорни препарати.

. .
.. ..
Блог с изпитани съвети и много снимки
. .
.. ..

skip to main |
skip to sidebar

Коледен кактус, Коледниче

 Отгледай го с любов, за да те радва с цветове на Коледа
Отглежда се много лесно в домашни условия.
Латинско наименование: Schlumbergera truncata hybrids Други наименования: Коледен кактус, коледниче
Произход: Расте в шест разновидности, които се срещат в планините на Източна Бразилия.
Листа: В естествената си среда то представлява малък храст, чиито стъбълца се разчленяват ветрилообразно многократно. На предния връх на крайните стъбълца са формират цветоносни пъпки и цветове.
Цветове и цъфтеж: В естествена среда коледничето не впечатлява с цветово разнообразие, но селекционерите са се потрудили то да ни радва с червени, карминеночервени, розови или бели цветове.
Температура: За залагане на цветни пъпки изисква студени помещения – от 15 до 18°С. А за да напъпи и разцъфне, се нуждае от по-топла стая – около 25°С.
Почва: Добре е да се използва кактусова почва, пропусклива и обогатена с хумус, но без варовик.
Разположение: Растението не бива да се оставя на пряка слънчева светлина при цъфтеж и по време на подхранването. Затова пък през септември, когато се залагат цветните пъпки, освен по-ниските температури то иска пряко слънчево греене и редовно поливано.
Пресаждане: Преди вегетацията през март се прави пресаждането – винаги на отоплено легло и при висока влажност.
Размножаване: Чрез вкореняването на резница, която се поставя във вода или разтвор за вкореняване, докато избият коренчета.
Поливане: От септември до декември почвата се поддържа винаги влажна, за да набъбнат цветовете и да се отворят точно в навечерието на Рождество за радост на цялата къща по време на коледните и новогодишните празници. После коледничето се оставя на сух режим.
Торене: Препоръчва се да се тори с тор за кактуси от март до края на август.
                                                                                                                           Източник: rozali.com

Внимание:
В края на септември-октомври поливането се намалява, защото, за да заложи пъпки, цветето трябва малко да “отдъхне”. Тогава на него му трябва светлина и сравнително ниска температура – около15 градуса. След появата на пъпките поливането се възобновява.
Много често при идеални грижи пъпките окапват. За да не стане това, много е важно саксията с напъпилото коледниче да не се мести и върти.
Цъфтежът трае обикновено около месец. Ако пренесем прашец от едно растение на друго, ще се завържат плодове, които ще украсяват коледарчето повече от година. Те са яркорозови и твърде ефектни.

Тайните на успеха
Светлина: Обилна, но без пряко слънце.
Вода: Редовно умерено поливане.
Влажност на въздуха: Сравнително висока.
Подхранване: Веднъж месечно през пролетта и лятото.

skip to main |
skip to sidebar

         Аргирантемата е храстовидно растение,  което по време на цъфтеж е обсипано с безброй приличащи на маргаритки съцветия-кошнички.Храстчетата са широки, изправени и могат да достигнат височина 40-100 см.Летораслите са тънки,разклонени, в основата си вдървесинени
Листата са последователни ,силно нарязани ,дълги около 8 см и взависимост от сорта имат
различно оцветяване -сочно зелени ,сребристо-сиви,или сребристи.Съцветията кошнички са
с големина около 5см.в диаметър,най-често прости и по-рядко полукичести или кичести ,
единични или събрани в групички от 2 до 10, върху облистените леторасли.Съдържат два вида
цветове – езичести ,разположени по периферията, които са плодни и дават семена.Те са оцветени в бяло,розово или жълто.В средата на кошничката са разположени жълти тръбести цветчета,които са безплодни.Многоройните цветчета започват да цъфтят в началото на юли и цъфтежът продължава до първите слани.На Канарските острови и о-в Мадейра,където е родината на аргирантемата, е топло през цялата година,без високи температури поради непрекъснато полъхващия бриз от морето.В условия на мек климат тя расте на открито през цялата година и цъфти почти целогодишно.За съжаление не понася зимните студове при нашите условия,но затова пък се развива прекрасно в слънчевите вътрешни дворчета, в
светли помещения или на балкона.в светла,слънчева стая или в стъклена оранжерия цъфти целогодишно.С особена популярност се ползват щамбовите форми.В градината се отглежда като обилно цъфтящо от пролетта до есента едногодишно храстче.
За да запазят компактната си форма при промишлено отглеждане,растенията често се обработват със специални инхибитори от типа- ССС Basacel,Topflor,които потискат буйния растеж.Създадени са и нови хибриди,подходящи за саксии  и сандъчета,които се отличават с компактната  си форма.

ГРИЖИ
1.Аргирантемата се развива най-добре и цъфти обилно на слънце( не по-малко от 3-4 часа дневно ) .Ако я  отглеждате в къщи трябва да и изберете слънчево място ,например южен прозорец,а през лятото се чувства по-добре на слънчево местенце на открито.
2.Поливането през вегетацията е обилно.Почвата не бива да пресъхва нито ден,нито пък да подгизва.Осигурете навреме голяма саксия,защото в противен случай,когато настъпят жегите въпреки че сутринта сте полели добрецветето си ,вечерта то ще ви посрещне клюмнало и умряло от жажда.
3.По принцип е многогодишно растение и като такова най-често се отглежда в съдове,но може и в градината и там расте и цъфти разкошно,но преди сланите трябва да се направи доста силна резитба,след което се изважда с кореновата буца и през зимата се съхранява в помещение.За съжаление точно по това време храстът е обсипан с цветове.Издържа без никакво отопление, в светла стая,с редки оскъдни поливания.Листата се запазват зелени.
4.През лятото растението се подхранва умерено -веднъж на месец,с универсални торове.Обилното подхранване провокира растеж на повече листна маса и  отслабва цъфтежа.Аргирантемата реагира по същия начин ако се пресади в много хранителен субстрат.През зимата не се подхранва.
5.През вегетацията се отсраняват редовно прецъфтелите цветчета,за да се удължи цъфтежът и се прищипват връхчетата на летораслите,за по-добро разклоняване.
6.пресажда се през пролетта в добре дрениран субстрат- торфена почва или смес от градинска почва,кори и компост.

РАЗМНОЖАВАНЕ – СЪС СЕМЕНА И  РЕЗНИЦИ
Размножаването с връхни резници се извършва през всички сезони с изключение на зимата.Резниците  са с дължина-6-7 см.и се вкореняват при температура 14-18 градуса.Младите растения се прищипват за стимулиране развитието на страничните разклонения.

СОРТОВЕ
По-рано представителите на този род били причислявани към рода на хризантемите,а по-късно са отделени
в отделен род,в който са описани около 23-24 вида.Като декоративно растение се отглежда над 200 години.
През това време селекционерите са създали многобройни сортове с прости и кичести цветове и различни багри
-жълти,розови,бели.

. .
.. ..
Блог с изпитани съвети и много снимки
. .
.. ..

В градината са цъфнали звезди

В края на лятото започва цветният водопад на астрите,които до късна есен украсяват градината с прекрасните си цветове.Когато в градината почти не остават цъфтящи видове, едно тревисто растение продължава да радва с красивите си цветове. Астрата – тази непретенциозна есенна красавица изпраща последните топли дни
Тези прелестни цветя,които напомнят звезди,украсяват унилата градина дълго след като останалите растения са преминали.Неслучайно името на това растение е именно астра,което в превод означава  звезда.повече от 500 вида има от семейството на астрите .
Едногодишните астри  -(Callistephus),нашият народ галено ги нарича  БОГОРОДИЧКИ -те са наречени така защото цъфтят около Богородичните празници – от средата на август и в началото на септември.
 Легендите свързват това цвете с падналите през нощта звезди на земята.
С името астра са известни два рода растения – Aster и Callistephus
Богородичките (Callistephus) зацъфтяват от лятото и продължават да радват с пищното си многообразие от цветове до късна есен. Съцветията приличат на големи маргаритки или на малки кичести хризантеми.
Листата са мъхести и дълбоко нарязани. Голямо е разнообразието от видове – ниски, високи, обикновени, кичести. Багрите обхващат цялата палитра – бели, розови, виолетови, червени, сини..
Освен красиви, едногодишните астри са и твърде лесни за отглеждане. Семената им поникват само за няколко дни при около 20 градуса. Леки понижения на температурата до минус 3-5 градуса не притесняват пониците и разсада. Младите растения още при фаза 4-5 листа залагат вече цветни пъпки. Те понасят разсаждане когато се оформят цветните пъпки и даже когато цъфтят. Ако преди падането на сланите извадим заедно с пръстта няколко ниски богородички от градината и ги засадим в саксии, те дълго още ще красят слънчевия перваз или остъкления балкон.

Изисквания
Богородичките растат добре на всяка добре обработена градинска почва, стига да не е кисела и да не задържа вода. Предпочитат слънчеви и защитени от ветровете места. Не бива да се торят с пресен оборски тор и да се засаждат две поредни години на едно и също място, защото се нападат от болести.
Обилното поливане през сушавите летни и есенни дни е необходимо, но не бива да се прекалява.

Първите астри са били малко по-различни и са попаднали в Европа от Китай преди 250 години.
За растителния и животински свят на Китай по онова време има най-различни противоречиви сведения.
Само малцина европейци са успели да посетят тази далечна страна, която трудно допускала чуждоземци в земите си.
   Първите, които проникнали в този необичаен свят, били свещениците – странстващи проповедници.Те не само се опитвали да проповядват християнството сред местните жители, но изучавали и нравите им,историята, културата на страната, растителния и животински свят. Това съвсем не е било лесно и понякога се налагало да се действа и по други начини. Така било и през 1728 година, когато в Китай пристига френският монах Никола Инкарвил. За разлика от другите, той имал специална задача от Жюсие,директора на кралската ботаническа градина Трианон в Версайл. В продължение на половин година Жюсие обучавал Инкарвил на основите на ботаниката, учил го да разпознава, описва и отглежда растения.
Тайно, криейки се от очите на чиновниците на китайския император, Инкарвил разменял и купувал растения, които после изпращал във Франция. В една от пратките, пристигнали във Версайл, имало и семена от градинска астра. Това цвете събудило интереса на френските градинари, особено се заинтересували от него собствениците на цветарската фирма Вилморени. Много скоро се появили първите сортове и астрата с право започнала да се нарича градинско цвете. Цветята, които израснали от семената, пристигнали от Китай, били с едри цветове, ярки багри, с жълта тичинка. На пръв поглед приличали на обикновена маргарита или на цветовете на божура, или на хризантема. Във Франция цветарите ги наричали „царицата на маргаритките“. И не са сбъркали, защото астрата е от многобройното семейство на сложноцветните.

   През 1752 година от Франция астрите са пренесени в Англия и постепенно в цяла Европа. В края на ХVІІІ век вече се култивират сортове с бяла, виолетова, червена, лилава, розова, синя и пурпурна багра. Особено популярни стават астрите, когато цветарят Трюфо разпространява във Франция разкошни сортове с божуровидно съцветие и разнообразни багри. По-късно в Германия се организира голям център за селекция, който създава много красиви сортове, които и днес се отглеждат навсякъде в света. В САЩ интересът към астрите се проявява в края на ХІХ началото на ХХ век, в Русия през 30-те години на ХХ в.
У нас в Института по цветарство в Негован през последните години са създадени три нови сорта
астри: Блага, Надежда и Сабина.

За астрите разказват, че…
  Когато Бог сътворил света, звездите на небето били разноцветни. А на земята расли само папрат,хвощ и треви. Цветя още нямало. Скучно било на земята. И ето веднъж, палавият вятър решил да открадне цветя от небето. Духнал през една нощ колкото сили имал и всички звезди от небето паднали върху земята. Там, където те били върху нощната пелена, останали само дупчици. И през тези дупчици през нощта проникнала дневната светлина. А на сутринта, когато слънцето изгряло, по цялата земя разцъфнали малките звездички на цветята.

   Двама даоски монаха решили да изкачат високата планина, за да видят звездите отблизо. Дълго вървели те по трънливата гора. Промъквали се през бодливите хвойнови клони. Катерели се по едва забележими планински пътеки. Пързаляли се по снежните ледници. Докато не стигнали до върха на най-високата планина на Алтай. Но като стигнали до върха, те видели, че звездите са пак толкова високо в небето и не са станали дори малко по-близо. Пътят им назад бил дълъг. Монасите останали без храна и вода, изподрали до кръв тялото си, дрехите им се изпокъсали. Почти без сили те се спуснали от планината и излезли на една прекрасна поляна, където бълбукало чисто поточе и растяли красиви цветя. „Погледни — казал един от монасите, — ние изминахме такъв дълъг път, за да видим красотата на звездите на небето, а се оказва, че те живеят тук, на земята“. Изкопали те няколко растения и ги пренесли в манастира. Нарекли ги астри.

Същинските астри са многогодишни зимоустойчиви тревисти растения. Повечето от тях произхождат от Северното полукълбо – Северна Америка и Европа. Делят се на 2 групи – ранно цъфтящи и есенни. Първите цъфтят през пролетта и лятото, а вторите – от септември до падането на снеговете.
Основна част от есенно цъфтящите растения се отнасят към семейство Сложноцветни (Asteraceae).

Едни от най-обичаните и популярни представители на това семейство са димитровчетата,наречени така защото разкриват пълната си красота околоДимитровден.Димитровчетата са пришълци от далечния изток.В Япония цветето
е национален символ и се отглежда като културно растение повече от 2500години.

За Димитровчетата са характерни звездообразните цветни кошнички, често в два нюанса. Тези примамливи и пищно цъфтящи растения внасят тъмно лилави, виолетови и сини тонове в есенната градина.Едроцветните късно – цъфтящи сортове отдавна се ценят високо. Съществуват обаче и други, подценявани димитровчета, които са извънредно красиви. По-малко се използват воалните звездели с безброй дребни цветове,
както и миниатюрните видове, достигащи само до 30 см. От рода на най-голяма известност се радва новобелгийското димитровче (Aster novi – belgii). Притежава широка палитра от сортове. Цветовете му освен красиви са и издръжливи, остават отворени дори при дъжд и ве – черно време. Кошничките са сини,лилави, виолетови, бели, розови или карминено – червени, събрани в купо- ловидни метлици.Новобелгийският звездел е от високите цветя (80-140 см) и следва да се разполага на заден план в цветните лехи. Освен за украса на градината може да се използва и за рязан цвят. Бухлатите му съцветия са дълготрайни, поставени във ваза с вода.

Американското димитровче (Aster novae-anglie) също създава приятно настроение в градината.
Прелестните му подобни на маргарити цветове: карминени, пурпурно-червени, розови, виолетови,бели или лавандулово-сини, се появяват в целия си блясък през септември – октомври. Друг висок вездел е небесният (Aster laevis). Не е известен на много градинари, но впечатлява с нежно -сините си с лек лилав оттенък кошнички. Те са събрани в елегантно наведени метлици. Често се използва и обикновеното димитровче (Aster amellus). То е с по-ранен цъфтеж – август-септември и е от цветята,предвестници на есента. Има безчет сортове с лилави, виолетово-сини или розови цветове с жълто око.
Един от изключително красивите звездели е митровия (Aster ericoides). За съжаление рядко се отглежда в домашните градини, вероятно заради властващите предпочитания към по-едрите цветове. На този вид трябва да се отдели подобаващо място, тъй като е много привлекателен с безбройните си, макар и дребни цветове, обсипващи богато цялото растение. Метлиците са съставени от бели, нежно-розови или нежно-виолетови кошнички и сякаш образуват воал над листата. Това димитровче е прекрасно и за букети.

Сред астрите има и ниски видове, които разхубавяват есенния пейзаж. Поставени на преден план в лехите, бордюрите или в скални кътове, те нямат равни на себе си. Може да избирате от многобройните сортове храстовидно димитровче (Aster – Dumosus – хибриди), обагрени в лилаво, виолетово, розово,карминено – червено или бяло, с височина от 15 до 50 см. Или да предпочетете миниатюрния звездел(Aster sedifolius) с многобройни дребни лавандулово-сини с жълто око цветни кошнички.
                                           http://bgdvor.com,“уикенд за градината“

Растенията се нуждаят от специални грижи , за да презимуват успешно

От ранна пролет растенията раздават от своята красота и блясък.Време е за почивка.За да прекарат успешно студения сезон,цветята се нуждаят от някои по-специални грижи,които да им гарантират добро развитие през следващата година.

От септември започнете подготовката на цветята изнесени от стаята в градината или на балкона за прибиране отново в помещенията.Измийте доре листата преди да ги внесете.Няколко дни след прибирането е възможно растенията да страдат от смяната на мястото,от намаленото осветление и разликите в температурата.Вследствие на това листата им може да покафенеят и да опадат.Това не бива да ви притеснява ,тъй като след краткотраен период на адаптация тези признаци ще изчезнат
Подхранете цветята, които са активни през есента и зимата. Такива са коледничето, коледната звезда, каланхоето.
Останалите цветя, чиято активност е през пролетта и лятото вече не подхранвайте, особено с азотен тор.
Можете да подготвите сакъзчетата за следващата година от сега. Направете резници с 3-4 възелчета/коленца. Оставете ги ден да завяхнат. Махнете долните две листа и срежете горните на половина. Засадете ги в саксийки или кофички от кисело мляко, така че поне едно възелче да остане в почвата. Може да слагате по 2-3 резника в една саксийка. През цялата есен и зима, поддържайте почвата леко влажна и дръжте саксийките в топла или леко хладна стая.
Амарилисът вече се подготвя за зимния си покой, затова го поставете на хладно и тъмно място и не го поливайте, след като листата му пожълтеят.

Ето няколко съвета за любителите – градинари:

Съберете семена от летните цветя. Все още можете да съберете семена от калдаръмчето, петунията, невен, камшица, кученца, цинии и всички летни цветя, образуващи семена.  Изберете здрави и едри цветове, откъснете ги заедно с прецъфтелият цвят или кутийката със семенца. Сложете ги на сухо и проветриво място да доузреят, така че после сами да се отделят. Не забравяйте да напишето името на цветето.
Сега е моментът да пресадите и разделите многогодишните рози.
Вкоренете резниците от едногодишните бегонии, здравец, копривка, циганче – те могат да прекарат зимата на слънчево място у дома и от тях да се развият нови растения напролет.
Преди първото голямо застудяване извадете градинския каладиум. Оставете луковиците му да изсъхнат и ги складирайте на сух място за през зимата.
Разделете туфите на многогодишния флокс. Началото на есента е най-доброто време за засаждането или пресаждането му.
Сега е моментът да засадите божури, но не прекалено дълбоко, защото могат и да не цъфнат. 
В началото на есента е задължително засаждането на цъфтящите през пролетта луковични – нарциси, ириси, лалета, минзухари и циклами. 
Когато  купувате луковици , внимавайте за следните признаци: дали луковиците са твърди, здрави и без петна от болести. Когато работите с тях, имайте предвид, че някои луковици имат дразнещо действие върху кожата, като например зюмбюла. По тази причина не се препоръчва с  това да се занимават децата. Измийте ръцете след това. 
Засаждане. Засадете в началото на септември пролетните теменужки, незабравки, маргаритки и парички.

skip to main |
skip to sidebar

В най-широкия смисъл цветя са всички тревисти растения, които се отглеждат заради красотата на цветовете или листата си.Цветята намират основно приложение за украса в  домове,паркове, дворове, градини, тераси, балкони и др.
 За стайно отглеждане, за балкона и за градината са подходящи различни цветя, като определящите фактори са 
-продължителността на живота на растенията – едногодишни, двугодишни, многогодишни,
-произход на растението и климатични условия, в които то вирее най-добре – температура, влажност, достъп до светлина;
-особености на растението: начин на размножаване, период на цъфтеж, дълбочина на кореновата система, размер и разположение на листата, групиране и  разположение на цветовете и др.
Според продължителността на живота им.те са : едногодишни, двугодишни и многогодишни.
  Едногодишни цветя са тези , които поникват, растат, цъфтят, образуват плод и дават семена в рамките на една година. Те се размножават чрез семена, като за повечето от тях, фирмите за озеленяване и градинските центрове произвеждат разсад. То може да се осъществи в парници или оранжерии, в открити лехи или в сандъчета в домашни условия.
Към едногодишните цветя спадат много видове, с различна големина, цветове и багри, форма на стеблата и др. Повечето са подходящи за оформяне на цветни композиции, както и за свободно сеене в лехи или групи. Двугодишни цветя са тези, които се развиват в продължение на две години. В най-честият случай, през първата година се засяват семената и растенията образуват корени, стебла и листна маса, а през втората година, след като са презимували – цъфтят, дават семена и умират.
Двугодишните цветя се размножават предимно чрез засяване на семена в лехи на открито. Произведеният разсад се засява на постоянно място обикновено през есента. Тези видове са студоустойчиви, обикновено непретенциозни към почвите и се използват за оформяне на цветни лехи и бордюри, както и за оцветяване на тераси, прозорци, балкони  и др. Многогодишни цветя (перенни) са тези ,чийто живот продължава няколко години. При голяма част от видовете, спадащи към тази група, надземната част умира през есента и зимата, но напролет от корените или луковиците израстват нови растения. Размножават се чрез семена, луковици, коренища, резници, издънки, грудки и др.
Многогодишните видове имат много предимства пред останалите видове, когато се използват за зацветявaне на терени.
При създаване на ландшафтните проекти се вземат предвид различното време за цъфтеж на видовете и се подготвят така, че да се осигури цъфтеж през целият топъл период – от пролетта до късна есен.
Към многогодишните видове спадат повечето луковични видове. Характерно за тази група е че голяма част от тях не издържат на много ниски температури  и трябва да се изваждат от почвата и да се съхраняват в помещения.
Растенията, отнасящи се към групите на луковични, грудкови, грудколуковични се различават от другите по наличието на част, в която се натрупват хранителни вещества, които се използват по време на развитиетоКореновата система при тях се развива от дъното на луковицата. При повечето се формират т.нар. свиващи корени, които се свиват, така че да вмъкнат луковицата навътре в почвата.
Луковицата представлява силно скъсено стъбло, за което плътно са наредени видоизменени месести листа (люспи). Луковиците обикновено са обвити със суха люспа, която ги предпазва от нараняване и изсъхване. В луковиците се натрупват резервни вещества. В пазвите се формират точки на нарастване, от които по-късно се образуват малки луковички за размножаване -детки. Цветовете на повечето такива растения са без чашелистчета
Луковични растения са зюмбюл, нарцис, лале, лилиум, нерине, ирис и др.
Грудките са видоизменени корени. Съществуват два типа – едногодишни, развиващи се всяка година отново (далия) и нарастващи (увеличаващи размера си), каквито са цикламата, бегонията, оксалиса и др
Едногодишните луковици са надебелени странични и добавъчни корени, които са вместилище на запасни хранителни вещества. Всяка година запасите се изразходват и грудките умират
При многогодишните грудките се развиват от млади корени и с течение на годините нарастват в зависимост от хранителните вещества.
Грудколуковични Приличат на луковици, но по морфология стоят по-близо до грудките.
Отвън са покрити с люспеста обвивка. Всяка година засадените грудколуковици умират и по време на вегетационния период се формира нова заместваyа. При повечето видове между умиращата стара и новите се образуват и малки – деткиГрудколуковични са гладиола, минзухар, фрезия и др.
-Друг съществен критерий за класифициране на цветята е времето за цъфтеж. По този показател те се делят на цветя, цъфтящи през пролетта (кокиче, минзухар, лале, зюмбюл, нарцис, форзиция и др.
цъфтящи през лятото ( роза, невен, иглика, момина сълза,циганче,  божур, дамско сърце, петльов гребен, петуния , любелия, мак, калдъръмче, вербена, циния, шибой, градинска ружа, карамфил, напръстник, маргаритка, камбанки, юка, кана, крем, лилия, гладиола и др.
и цъфтящи през есента (астра, хризантема, димитровче и др.)