Стевия (Stevia rebaudiana)Стевията (Stevia rebaudiana) е тревисто растение от семейство Сложноцветни (Asteracea). Произхожда от тропическите гори на Перу. В листата й се съдържат вещества наречени стевиозиди, които са 200 пъти по-сладки от захарта. Използва се като естествен и безвреден заместител на захарта.
Тук ще опишем един лесен начин за нейното размножаване, който може да се практикува в домашни условия.
Култивационни съоръжения
Фиг. 1Култивационни съоръжения се наричат оранжериите и парниците в които се вкореняват растенията. В домашни условия в качеството на “култивационно съоръжение” можем да подготвим едно пластмасово шише от вода. Шишето се срязва на две половини. На дъното на долната половина се пробиват няколко дупки за оттичане на излишната вода. В него се насипва вкоренителния субстрат (фиг 1).
Субстрат
Субстратът трябва да бъде стерилен от към патогенни микроорганизми. Също така субстратът трябва да е стерилен и от към йони на макро- и микро-елементи. На тези условия отговарят чистият речен пясък, торфът и перлитът. Те може да се използват както в чист вид, така и в смеси помежду си в различни съотношения. Няма строги пропорции за такива смеси. Желателно е пясъкът да преобладава над количеството на торфа. Имайте предвид, че по-голямото количество торф задържа повече вода в субстрата и това често може да доведе до загниване на резниците. Обратното – по-голямото количество пясък в субстрата означава повече въздух и съответно по-малко влага в субстрата. Трябва да се търси оптимален баланс между влагоемността и въздушността на субстратите. Преди да започнем да залагаме резниците, субстрата трябва да е полят и излишната вода да се е оттекла.
Резници
Фиг. 2 – резници стевияРезниците представляват части от стъблото с листа и листни пъпки. Те имат способността да пускат корени и да възпроизвеждат изходното майчино растение. Приготвят се от все още невдървенялата част от стъблото (фиг 2). Нарязват се с остра ножица или нож. Долния отрез се прави на няколо милиметра под пъпка, горния – на няколко милиметра над пъпка. Част от долните листа се премахват. Колкото човек е по-неопитен в размножаването с резници, толкова по-малко листа трябва да остави върху резника. Листата са най-важният орган при зелените резници. В процеса на фотосинтеза те произвеждат хранителните вещества и фитохормоните необходими за израстването на корените. От друга страна листата транспирират голямо количество вода, като по този начин изсушават резника.
Значи трябва да се търси оптимален баланс между листната повърхност от една страна и влажността, температурата и осветлението в култивационното съоръжение от друга страна. Фиг. 5При стевията е възможно вкореняването както на резници с едно възелче (фиг 3 и фиг 4), така и с две и повече възелчета (фиг 5). Ако резниците са силни, могат да се режат и само с по едно възелче. От друга страна ако имаме достатъчно количество изходни майчини растения, не е нужно да правим икономии и е по-добре да използваме резници с два възела.
Залагане на резниците
Резниците се забучват в субстрата на дълбочина само колкото да се закрепят изправени (фиг 6). Желателно е предварително да се направи дупчица с пирон. Ако се заложат прекалено гъсто, те взаимно се засенчват и това води до спарване и развитие на плесени. Веднага след залагането, резниците се пулверизират с вода (фиг 7), шишето се затваря и се поставя на прозореца.
Грижи за резниците
На резниците трябва да се осигурят оптимални условия за вкореняване. Такива са високата осветеност, високата въздушна влажност и температура около 21 – 25 гр. C. Така подготвеното шише със субстрат и заложени в него резници се поставя в стая, близо до прозореца. През зимата трябва да се търси изложение с максимална осветеност, а през лятото е по-добре да има леко засенчване. Въздушната влажност се поддържа чрез пулверизиране на листата. В зимния сезон пулверизирането може да става през ден или през няколко дни. Влажността на субстрата се поддържа като вторичен ефект от пулверизирането на листата. Не е необходимо специално да се полива субстрата, защото преовлажняването му води до загниване на резниците. Желателно е поне веднъж на ден заложените резници да се преглеждат и ако не изглеждат добре да се потърсят причините. При правилни грижи, резниците се вкореняват най-късно до месец след залагането им. След като се убедим, че всички резници вече са пуснали корени, можем по-нататък да пристъпим към разсаждането им в саксии.
Автор: ландшафтен архитект Стефан Йорданов
