Не съм подозирал колко впечатляваща може да е река Вит и особено нейния каньон, наречен Червената стена.
Щом го зърнах, вече знаех че ще дочакам до сутринта, когато над реката заплуват облаци и първите слънчеви лъчи докоснат шарените дървета.
Снимката в галерията
Залезът наближава и слънцето огрява тополите от отсрещния бряг.
През това време изгря луната.
Там, където съм застанал, ръбът е отвесен и е поне 100 метра висок.
Снимката в галерията
Температурата падна през нощта и с помоща на вятъра по зазоряване беше доста мразовито.
Над реката е надвиснала мъгла.
Снимката в галерията
Ръцете ми така измръзнаха, че едвам държах фотоапарата.
Отвесните скали допълнително подсилваха чувството за опасност.
Меандърът, който се образува тук е толкова обширен, че е трудно да се обхване с един кадър.
Снимката в галерията
Мъглата постоянно променя облика на пейзажа.
Снимката в галерията
След изгрева реката изчезна под облаците.
За десерт си оставих местната забележителност – голяма дупка в скала до село Ъглен.
Мъглата тук почти липсваше, а изгряващото слънце съвсем затрудни снимането.
Снимката в галерията
