Борбата между доброто и злото

19
Добави коментар
rosi71
rosi71

Мога да говоря за доброто у вас, но за злото – не. Защото що е злото, ако не добро, измъчено до смърт от глад и жажда?

от ,,Пророкът”  Халил Джубран

Понятията „добро“ и „зло“ са вълнували хората от най-дълбока древност. Те са основни категории във всички философски системи, религии и учения. Пословичната борба между тях продължава откакто свят светува.

Но какво  всъщност е „добро“ и какво „зло“? Съществуват ли те или са дело на човешкото съзнание?

Представите за добро и зло са много различни и зависят от

степента на осъзнатост, от етническата принадлежност, от историческото време, колективното съзнание и средата. Различните философии, школи и клонове дават свое определение за добро и зло. За някои от тях доброто е всичко, което носи удоволствие и наслада,  други свързват доброто с дълга и общественото благо, а трети смятат за добро това, което води до развитие.

Неравностойното социално положение на жените в исляма се възприема от съвременния западен човек като несправедливост и зло, срещу което трябва да се борим. Но в някои страни то се приема като нещо нормално и дори самите жени, лишени от права не  смятат това за зло,  а послушно приемат ролята си.

Във всяка общност или религия се създават общи правила и  норми, съществуващи като техен морал. Но с времето те  се променят.

Всеки отделен човек има и собствени критерии за добро и зло според своето възпитание, развитие и ниво на осъзнатост.  Освен това като добро или зло може да бъде определена една и съща постъпка, но в различни ситуации. В зависимост от мотивите, тя може да бъде оценена като справедлива, несправедлива, благородна и т. н.

Разбиранията за добро  и зло се изменят и в зависимост от това от коя страна в отношенията се намираме. Например ако  търговец измами някой клиент, може да сметне това за успешна сделка и да го приеме като добро, но ако самият той бъде измамен, ще определи  постъпката като зло. Когато човек прави избор, той често е убеден, че това е правилното, макар за много  други  хора да не е така.

Оказва се, че доброто и злото са неопределими категории…Те не са съществуващи, а са под формата на идеал, оценка, изискване и т. н, тоест те са дело на човешкото съзнание.

Войната между доброто и злото е по-скоро една илюзия, породена от двойствеността на света, в който живеем.

Според Единната реалност няма „добри“ и „зли“ сили, които да

управляват света. Източникът е само един. Противоложностите са всъщност едно и също нещо, двете страни на една монета.

В източните философии за началото на  света се приема празнотата, нищото. Преминавайки в Тайдзи, безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян. Ин е тъмната страна, а Ян – светлата. Те символизират двойките противоположности – добро  и зло, красиво и грозно, високо-ниско, мъжко-женско, черно-бяло, горе-долу, положително-отрицателно. Противоположностите взаимно се пораждат  и не могат да съществуват една без друга. Те се намират в непрекъснато взаимодействие, допълват се и се превръщат една в друга – когато едната сила намалее, се увеличава другата, а когато едната сила достигне своя връх, преминава в нейната противоположност. Равновесието между тях е предпоставка за хармония и съзидание.

Единството на противоположностите е  основен принцип и в Херметизма. Принципът  на противоположностите гласи:

„Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят.“

Ако Бог(Висшата Сила) е създал всичко в света, означава ли, че той е създал и злото? Възможно ли е Бог, създавайки злото да е имал нещо предвид?

Ние не можем да видим общата картина на всичко. Нашият свят и отрязъкът от време, който виждаме, е само мъничка брънка от голям пъзел.

Често някое негативно събитие ни кара да се променим и да израстнем. Във всяко нещо, което ни се случва има поука и  макар че това трудно може да се проумее – всяко зло всъщност е за наше Висше добро.

Това  Висше добро е отвъд  доброто и злото. Както казва Екхарт Толе – в една обща перспектива обстоятелствата винаги са положителни. Всъщност те не са нито добри нито лоши, те просто са, а ние ги определяме като такива.

Трябва ли да се борим срещу злото?

Историята показва как често религиите, които проповядват любов и състрадание преследват и убиват еретиците и хората, заплашващи вярата им. В името на религиите  са започвани битки, преследвания, изтребване на друговерците.  Те са водели борбите със съзнанието, че се борят срещу злото, но нима тези  кръвопролития са добро? Нима фанатизмът, неприемането на другите гледни точки, омразата, насилието водят до увеличаване на доброто? Получава се точно обратното  –  вместо да се унищожи, злото се увеличава.
Разбира се, не може и просто да стоим, да бъдем пасивни и  да допускаме злото да вилнее.

Какво можем да направим?

Първо трябва да осъзнаем, че самото зло не е наш враг. То е част от света, както  и част от самите нас. Злото съществува във всеки човек.  Дори и да се определяте като добър човек, във вас, както и във всеки друг съществува сенчеста страна. Наред с положителните качества, таланти и умения, всеки има и свои недостатъци, всеки понякога  изпитва омраза, страх, завист, гняв. Според редица експерименти и изследвания, злото е заложено във всеки човек и може да се прояви при подходящи обстоятелства. Но можем ли като се нараняваме, измъчваме, изтезаваме и водим война със себе си, да премахмем негативизма от нас? Разбира се, че не.

За да се освободим от негативните чувства и  качества, първо трябва да ги приемем, да обикнем всяка своя част, всеки свой недостатък. В противен случай ще останем вечно в тяхната власт.

Не можем да премахнем злото в нас и като го  отричаме, крием или подтискаме. Можем да се справим с тъмната си страна само като се изправим лице в лице срещу нея.

Както е необходимо да приемем и негативните си страни, така трябва първо да приемем и злото в света. Да го приемем не означава да се примирим и да не искаме да го променим!

Да го приемем означава да се освободим от негативните чувства, които то предизвикава у нас – страх, ненавист, омраза, желание за мъст. Защото това, което изпитваме отразява нашето вътрешно състояние и осъзнатост.  Винаги, когато се срещнем със злото или мислим за него, ние реагираме под влияние на собствената си сенчеста страна  (страхът, гневът, ужасът, омразата, желанието за отмъщение и разплата са на нашата сенчеста страна).

Реагирайки под въздействието на тези чувства, ние всъщност даваме своя принос в увеличаването на злото. За можем да реагираме адекватно и доведем до добро, трябва първо да се справим със собствената си тъмна страна.

Важно е да осъзнаем, че във всеки един момент ние можем да избираме между доброто и злото и че силата е не в злото, а в нашия Избор!

Възможно ли е да съществува само добро? Необходимо ли е злото?

Петър Дънов пише:

„Махне ли се злото, половината свят престава да съществува. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бъдете будни да не правите зло. Това се постига с прилагане на доброто. Ще се пазите да не правите зло и ще оставите злото да работи за вас. Досега хората са работили за злото, т. е. те са били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще обърнете нова страница на живота: Ще станете слуги на доброто, а господари на злото.“

Дали ще дойде време, когато ще настъпи краят на борбата

между злото и доброто? Възможно ли е да съществува свят, в който ще има само добро…или това ще бъде Раят?

Какво мислите? Споделете вашето мнение.