Високо кръвно налягане – Артериална Хипертония
Определение:
Високото кръвно налягане (хипертония, хипертензия) представлява продължително повишаване на артериалното кръвно налягане над нормата, което води до увреждане на сърцето, стените на кръвоносните съдове и на вътрешните органи. В норма артериалното кръвно налягане при възрастни е в рамките под 90 mm Hg (милиметра живачен стълб) за диастолна (долна) и под 140 mm Hg за систолна (горна) стойност.
Високо кръвно налягане – причини, симптоми и лечение
Форми на високо кръвно налягане:
Гранична хипертония. При нея стойностите на кръвното налягане са между 140-160 за систолното и 90-95 mm Hg за диастолното. В по- голямата част от случаите, граничната хипертония след години преминава в трайна хипертония.
Лабилна хипертония. Проявява се на най-често при физическо или психическо обременяване.
Стабилна хипертония (трайна). При нея кръвното налягане е постоянно повишено над 90 mm Hg за диастолното и над 160 mm Hg за систолното.
Хипертонична криза. Представлява пристъпно покачване на кръвното налягане над 230/130 mm Hg , което е заплаха за живота на пациента.
Високо кръвно
Видове артериална хипертония (Високо кръвно налягане)
Есенциална хипертония (Хипертонична болест). Това е първично заболявания с не напълно изяснена причина, което се развива бавно, в продължение на години. От есенциална хипертония страдат над 90% от хипертониците. По–често боледуват жените, обикновено след 30-та година от живота. Рискови фактори, отключващи хипертонията са стресът, затлъстяването, тютюнопушенето, заседналия начин на живот и злоупотребата с готварска сол. Есенциалната хипертония заедно с четири други заболявания (диабет, подагра, хиперлипидемия, затлъстяване) се обединява в т.нар. метаболитен синдром.
Вторична (симптоматична) хипертония. Тази форма на хипертония се дължи на някое определено заболяване. Обхваща около 10% от хипертониците и обикновено се проявява преди 40 г. възраст. Симптоматична хипертония се среща най-често при заболявания на:
– Бъбреците – (при атеросклеротично стеснение на бъбречните артерии или при склероза на бъбреците) характерно е по-голямо повишение на диастолното кръвно налягане.
– Ендокринната система – синдром на Cushing; феохромоцитом – малък тумор на надбъбречната жлеза; тиреотоксикоза – повишено образуване на хормони от щитовидната жлеза; прием на хормонални контрацептивни препарати.
Според протичането на заболяването, хипертонията се дели на доброкачествена и злокачествена хипертония. При доброкачествената кръвното налягане се повишава бавно и постепенно, в продължение на години и стойностите не надвишават 200/100 mm Hg. Злокачествената хипертония се среща в 5 % от случаите. При нея кръвното налягане се повишава бързо и достига стойности над 200/100 mm Hg. Ако не се лекува адекватно, заболяването води до смърт за няколко години.
Усложнения на високото кръвно налягане
Атеросклерозата, развиваща се на фона на хипертонията засяга и по-малките артерии. Атеросклеротичните плаки се разполагат по цялата обиколка на засегнатия съд, с което намаляват неговата еластичност. В следствие на хипертонията вътрешните органи и особено сърцето и кръвоносните съдове търпят редица нежелани изменения. Сърцето хипертрофира (особено лявата камера) – мускулните му стени се удебеляват, което от своя страна е риск за миокарден инфаркт. След известен период на хипертрофия, лявата камера дилатира (разширява се кухината и) , а това от своя страна води до хронична лявокамерна недостатъчност. Органните артерии претърпяват задебеляване на стените, което намалява тяхната еластичност и влошава хипертонията. В по–малките артерии (артериолите) настъпва отлагане на плазмени протеини (хиалин при доброкачествена хипертония и фибриноид при злокачествена хипертония).
Дисекиращата аневризма на аортата е остро, специфично усложнение на артериалната хипертония, често завършващо със смърт. Аортата е изградена от три слоя. При дисекираща аневризма във вътрешния слой, непосредствено след аортната клапа, се получава малка цепка от няколко милиметра, в нея под голямо налягане нахлува кръв. Кръвта разслоява вътрешния от средния слой на аортата. Вървейки надолу, кръвоизливът разкъсва средния слой и попада между средния и външният слой. Дисекацията завършва с разкъсване на външния слой и кръвоизлив, който най-често е фатален.
При мозъчната форма на хипертоничната болест се наблюдава мозъчен оток и точковидни кръвоизливи проявяващи се с главоболие и мозъчни кръвоизливи – инсулт.
Хипертоничните кризи носят висок риск от остра лявокамерна сърдечна слабост, с тежък белодробен оток и смърт.
Без адекватно лечение, тежките усложнения на хипертоничната болест настъпват до 10 г. след началото й. Съвременното медикаментозно лечение значително подобри прогнозата и дава шанс за контрол над високото кръвно налягане в продължение на десетки години.
Никога не спирайте своеволно приема на предписаните ви лекарства!
Вижте също: Високо кръвно симптоми и лечение
Подобни статии: болка в главата,
главоболие,
прескачане на сърцето,
световъртеж,
сърцебиене,
ускорен пулс
