Целулит – Фитнес

2
Добави коментар
kozmo
kozmo

Повечето жени го имат, но никоя не го иска. Дори описанието му е неприятно – кожа като портокалова кора по бедрата, седалището, понякога по долната част на корема. Името му, датиращо от френската медицинска литература отпреди 150 г. – комбинация между cellute (клетка) и латинското itis (болест), предполага, че целулитът е заболяване. Повечето жени са наясно с него, но малко от тях знаят как се появява, какво го причинява и му въздейства и как да се отърват от него.     Първо кратък поглед върху анатомията на кожата. Веднага след външния й слой – епидермисът, е дермисът, в който са фоликулите на космите, потните жлези, кръвоносните съдове, нервните рецептори и свързваща тъкан. Последната е като структура на дермиса, давайки му изолация и стабилност. Съставена е предимно от колаген (нееластична тъкан с голяма издръжливост на опън) и еластична тъкан, даваща на кожата възможност да се разпъва и връща в нормално състояние. Следва първият от трите слоя подкожна мазнина и точно там се появява целулитът. Визуално най-горният слой мазнина може да се опише като многобройни подобни на прави кутийки мастни клетки, разделени от свързваща тъкан. Върху дермиса се отпечатва малка проекция от тези мастни „стаи”. Получената неравност придава на кожата грапавината, позната като целулит. Той много рядко се забелязва при мъже, без значение от теглото им заради различната анатомия на кожата – по-плътни слоеве епидермис и дермис по бедрата и седалището, което предпазва натрупалите се на бучки мастни клетки от появата им навън. При мъжете подкожният слой мазнина е и по-тънък и „сглобен” в многоъгълни части, разделени от кръстовидна свързваща тъкан. Мъжките мастни клетки не са подредени като при жените и затова не се отпечатват в дермиса. Измененията и отклоненията в хормоните между половете до голяма степен обясняват това отклонение в структурното устройство на кожата. В много редките случаи на мъже с целулит, те са били родени с дефицит на мъжки полов хормон. Целулитът не е заболяване и не се причинява от повредени кръвоносни съдове. Според някои учени той е лимфатично заболяване или ненормално хормонално състояние и въпреки че няма потвърждаващи това факти, ограничения при движението на течности и оттичането им могат да доведат до целулит. Той е два типа. Първият – status protrusus cultis, се образува от притискане или свиване тъканите на бедрата и/ или седалището при натиск, свиване или сгъстяване на лежащите отдолу мастни клетки. Ще го забележите при седеж или когато кръстосате крака – трапчинки или нагъната тъкан по бедрата. Този целулит е по-честият, по-безобиден и донякъде засяга повечето жени, но не се вижда когато са прави. Вторият тип – dermo-pannikulosis deformans, е типът „портокалова кора”, забелязващ се дори и при нормален стоеж или легнало положение. Той е доста по-тежка форма от първия и при него мастните клетки се отпечатват върху дермиса до видима степен. Тъй като се дължи главно на структурния строеж под кожата, целулитът се среща често дори при доста слаби и стройни жени. Заради по-високия процент подкожни мазнини при жени със свръхтегло той е по-силно изразен; тези с по-малко мазнини и по-мускулести имат по-малко видим целулит, но и при тях той е налице и с годините се увеличава – по три причини. Първо, дермисът достига максимална плътност на 30-годишна възраст. Неравността, причинена от мастните клетки, се вижда по-ясно, след като с остаряването кожата започне да изтънява. Второ: заради остаряването на колагена и еластичните влакна обвързаният със свързващата тъкан дермис започва да се разхлабва. Така повече мастни клетки се отпечатват върху дермиса и целулитът се увеличава. И накрая с остаряването подкожната мазнина се увеличава. Тук поне има решение – упражнения и здравословно хранене. Целулит – част II Лен Кравиц