От два дни така съм набрала гняв, че съм като суха слама край бенгалски огън. Започна с потрошаването на капака на големия терариум с гущерчетата. Докато оправях поразиите, станаха куп по-малки сакатлъци – каквото хванех изпусках, накъдето се завъртах – събарях. После дойде случайно мернатата новина, която ме вбеси. Отвратих се от цялото българско племе и ми се прииска да си нарежа личната карта и паспорта на конфети и да ги разпилея от покрива, след което да се преселя на друга планета. То бива дебелооко малоумие и кретения, бива алчност и мутренски дебилизъм, ама това вече ми дойде в повече. За капак ме заболя и мъдрец.
По-нататък се нервирах (за пореден път) от примитивните „услуги“, които (за пореден път) ми предложиха Български пощи. Ей, хора, честно казано, много ми писна от разни мърлячи, дето не си вършат задълженията, за които им се плаща, както трябва, а както те са сметнали, че им е удобно. Като например защо да ми носят препоръчаното писмо в къщи, когато могат и да не ми го носят? И защо да ми пуснат известие за него в пощенската кутия, като могат да го залепят отвън на входната врата, където първият, който е минал, го е скъсал, а аз 10 дни чакам тъпия отговор от Комисията за защита на потребителите (КЗП)!
И стигнахме до същината на яда ми – КЗП – поредният прахоляк в очите! Докато най-нагло въртят рекламите си, как не трябвало да се оставяме да ни правят на маймуни, те самите ни правят на точно такива :(|) От началото на август се разправяме с мъжо с разни тъпаци, гледайки да не се ядосваме и търсейки правата си по каналния ред. Да, ама явно и така не става. От тогава мъжо живее без мобилен телефон, не че му е зле, но не е там въпросът. Историята вкратце:
Телефон в гаранция се разваля (за втори път). Носим го в „Германос“, приемат го за ремонт. След почти месец ни звънят да си го вземем. Пробваме го на място – все още не работи. Приемат го отново, с нов протокол. Минават месец и 3-4 дни. Отиваме да видим какво става – не е готов. При това положение в Закона за защита на потребителите се казва, че имаме право да развалим договора за продажба и да поискаме нов апарат от същия модел или сумата, която е заплатена за него. Щели да видят какво могат да направят и ще ни се обадят. След седмица ни викат да си вземем отремонтирания телефон. Ние обаче не го искаме, вече даже и нов не искаме, искаме си парите. Отговорът беше изречен с нагла насмешка – оплачете се! Оплакахме се. Писмено, в КЗП, с копирани протоколи и каквото там си трябва. Мина месец – максималният срок, в който КЗП трябва да направи проверка, след която да излезе с решение. Тук идва писмото, за което стана дума по-нагоре. Вчера най-после се добрахме до него. Там решение обаче не видях да пише. Била направена проверка и „Германос“ казали, че няма да направят каквото ние искаме, щото смятат, че те си имат право. Но пък има нещо като съвет, ако все още се чувстваме неудовлетворени, да пуснем заявление до Помирителната комисия. Това ми прозвуча точно като: идете да дръпнете брадата на арменския поп!
При това положение аз питам:
Защо след като в ЗЗП чл. 180 ал. 1 и ал. 4 пише, че трябва да получим аргументирано решение от компетентния орган (бъркам ли или това е КЗП?), такова решение аз не видях?
Защо след очевадно нарушаване на чл. 113 ал. 1 и ал. 2 и чл. 114 ал. 1, „Германос“ отново ми се хилят нагло насреща и ми навират в лицето „новия“ телефон, който всъщност е стария панел със старата батерия и „нова вътрешност“, както самите те се изразиха. Това за вас нова стока ли е? А и аз трябва ли да съм вещо лице, за да разбера дали не ме будалкат? Ако толкова разбирах от „вътрешности“ на телефони, сама щях да си го оправя, нали? Въобще не отварям дума за нарушаването и на чл. 115 ал.2 …
Кой орган трябва да се сезира за това безобразно и елементарно лесно доказуемо нарушение на Закона? Ако КЗП е орган, занимаващ се именно със защита на правата на потребителите, не трябва ли точно те да сезират когото трябва за това? Това закон ли е, мамка му, или нещо, което става само дебелите задници да се бършат след облекчаванте?
И всичко това, дами и господа, за едни кирливи 100 лв! 99.90, за да сме точни. Че няма да забогатеем с тях е ясно. Нито пък те ще обеднеят. Но сигурно си мислят, че понеже не са кой знае колко пари, в един момент ще ни писне да се борим с бюрокрацията и с кретенската безучастност на тези, които уж трябва да ни защитават правата, ще се откажем, ще се примирим и ще отидем с подвити опашки да си вземем скапания телефон с нови вътрешности. Аз пък казвам – е няма да стане! Не знаят, че съм зодия магаре, модификация за мост. Днес ще занесем заявлението до помирителната комисия. Следва ново чакане, вероятно от месец. И ако и те се осерат, и на тях ще им еба майката!
Ако ви е харесало – нацъкайте копчетата!
[twitter-button]
