Posted: November 15, 2010 01:50 AM
Критиците несъмнено ще насочат вниманието си към прекалената фанфарност и сантименталност на песента. Очевидно е, че в тази преработена продукция Akon се е целил по-високо от версията, която изтече онлайн през 2008. И е успял, заради контекста, наред с всички останали причини. Това е песен-катарзис за много слушатели. И именно това е усещането, което дава възвишеният, наситен с госпел-звучене финал. Винаги ще има място (и нужда) за песни, които сплотяват хората и ни припомнят да обичаме, да преодоляваме различията и да сме единни.
И все пак, при цялата й разточителност и грандиозност, песента има и някои много фини нюанси. Интрото е вариация на „Канон в Д-мажор” на Йохан Пахелбел (Джаксън е бил страстен любител на класическата музика). Вокалната част на Майкъл звучи спокойно и нежно за гласовите му възможности, но много въздействащо, и е завладяваща комбинация от радост, копнеж и тъга. Началната строфа (This life don’t last forever/Този живот не продължава вечно) e остро напомняне за преходността на живота.
Ако песен като тази не съумее да отклони вниманието на публиката от поп-звезди като Kesha и Katy Perry, тя ще ни даде много повече информация за състоянието на поп-музиката в момента от самия Майкъл Джаксън. Hold My Hand не е Man in the Mirror, но е приятен подарък-утеха, който да запълни празнотата от неговата липса.
Първият посмъртен албум на Майкъл Джаксън, Michael, излиза на 14 декември, 2010.
