Огледало

Огледало

Начало / Webcafe / Общество / Огледало

Огледало

Днес щеше да навърши 83 години. Ако беше жив. Баща ми.

Не се разбирахме много. Всичко започна от деня, в който ни остави сами с майка ми. Тогава се сбих в училище. Присмиваха ми се, че нашите са разведени. Не бяха. Плачех и се биех.

Баща ми получи писмо от мен. Сълзливо. За случката. Майка ми диктуваше. С нарисувана моя ръка. С която съм се бил за него.

И тогава той дойде при нас. Искаше да се развеждат. С майка ми. Говореха си тихо. Бяхме тримата. В един файтон. От тропота на конете и от подвикванията на файтонджията не чувах нищо от разговора.

И тогава мама се разплака и ме прегърна. Бяха се разбрали. Да не се развеждат. Заради мен. Но вече не обичах толкова много баща си. После отидохме при него.

Пораснах. Караха се с майка ми. Тя плачеше. Не го обичах толкова. Баща ми. Караше се и с мен. За обичайните неща. Как можеш да обичаш някого, за когото баба ти е казвала, че не е добър?...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност