Уважаеми читатели,
Както сигурно си спомняте, в цикъл от няколко урока ви запознаваме с най-новата география на България. Днес е време за урок втори: географско положение на България.
В първия ни урок ние определихме географското си положение като обвито в мъгла, но днес става ясно, че положението ни е много по-сериозно, тъй като мъглата е обвита в гъсти пушеци, нахлуващи на талази, на талази от ада, с който, както вече споменахме, ни дели една гранична бразда. В опит да избягат от България в ада, на тази бразда оставихме живота си доста народ. Наскоро археологът Индиана Джоунс откри на околовръстното една гола жена да крачи напред-назад и да подритва някаква ябълка, което ни кара да мислим, че всъщност милата ни родина е самият земен рай, затова нека се опитаме да повдигнем димната завеса и да се ориентираме в цялата тази мъгла.
По българските земи, морета, океани, планети и Вселени…
Мила родна картинка!
Въпреки че основните географски посоки на страната ни, а от там и на цялата ни работа, са горе и долу, при добра воля България може да бъде разглеждана и като нормална, хоризонтална държава. Хоризонтална в смисъл, че зад нея се разкриват огромни хоризонти. От Гринуич, че чак до Екватора. Ако се съди по старите бели петнисти англичани, които населяват част от българските села, ние сме на крачка от Гринуич, но ако се съди по самите села, ние сме на една ръка от Екватора. Абсолютна мъгла!
Преплетените като мартеници географски ширини и дължини обуславят и наличието на един преплетен животински свят, който щъка по българските земи, морета, океани и планети. България не е подредена като Ноев ковчег, където заекът си ходи със зайката, кучето с кучката, нерезът със свинята и т.н. Ако отново се позовем на Светото писание, трябва кажем, че нещата, с извинение, повече ни намирисват на град Содом. Не се знае нито от кой храст ще изскочи заек, нито с коя лисица ще изскочи. Няма нищо по-естествено от това да се видят хванати под ръка бял делфин и руса кучка или тъпа патка и дърт пръч.
И сред цялата тази дивотия някой най-неочаквано ще падне от Марс и ще започне да преплита стихове за пролетния вятър. Самотен лъв ще скокне от знамето си и ще изреве „Свобода или смърт“, марсианец ще му рече „Съвършенство или смърт“, шаран ще ги погледне с ококорени очи и ще се потопи до уши в тинята… Мила родна картинка! – както бихме възкликнали ние, ако не бяхме зъболекари, а импресионисти.
Венера, нейната кожа…
Това, че не знаем къде се намираме, съвсем не означава, че не сме ориентирани за нещата, които оказват влияние върху българската ни природа. На първо място това са топлите южни ветрове, които идват от Африка. Само като ги видим да гонят найлоновите торбички по улиците и изваждаме калъчките. И ей на тоз изедник да му резнем главата, ей на онзи, докато всички изедници се изядем. Венера, нейната кожа, също много ни влияе. Веднъж да ни премигне и обезумяваме. В пубертета, за да видим Венера по-отблизо, по сто пъти сме се качвали на Еверест.
Къде ли е мястото ни…?
От друга страна, все ни тегли земното притегляне. Такова голямо земно притегляне няма на друго място по Земята. Дето викат футболните коментари, все едно, че краката ни са налети с олово. Случвало се е, например, да седнем за малко с приятели и по цяла седмица да не можем да се вдигнем от масата. По-силно от земното притегляне ни влияят само сирените, които прелитат между Азия, Европа и Америка, за да снесат златните си яйца на Уолстрийт и пеят мръсни чалгарски песни. Чуем ли песента на сирените – о! – сме готови на всичко.
Царе, генерали и цялата останала сволоч
Нека не забравяме и космическите ветрове, които обикалят по цял ден около пръстена на Сатурн. Те довеждат сред живеещите по българските земи хора и животни до рязко загубване на инстинкта за самосъхранение, довеждат до опустошаването на българските земи и гори, села и градове, довеждат убийци, крадци и мошеници, довеждат царе, генерали и цялата останала сволоч. Изобщо, колкото по-далече се намира едно нещо от България, толкова по-силно то въздейства върху българската ни природа.
Абе, не е ли по-добре да оставим географското си положение обвито в мъгла, а мъглата – обвита в пушеци, вместо да се ужасяваме от това, което виждаме, търсейки мястото си на този свят? Не, не е по-добре.
С това и вторият ни урок по география на България завърши, но уроците на географията не секват.
Очаквайте продължение!
