Любов-омраза в отношението на управляващите към данъкоплатците
Тези дни се гласува бюджетът на държавата. В парламента. Там са депутатите, но не и министрите, които са го предложили. Там не е Бойко Борисов.
Защо не е там? Бюджетът е негов, той носи отговорност за него?
Ситуацията може да се илюстрира със следния цинично-романтичен виц:
“Мъж и жена правят секс. След като свършват, мъжът се обръща с гръб към жена си. Тя го пита:
– Защо не ме прегърнеш?
Той отговаря:
– Аз е***ани работи не мога да гледам”
Защото отношението му към данъкоплатците е двойнствено. В него има романтика и презрение. Романтичната представа за великия народ и презрение към безделниците, които го съставляват. Декларираната принадлежност към дясното, което означава свобода и същевременно преклонение пред най – големия робовладетел на България – ТАТО. Желание да се върви напред и привързаност към миналото. Стремеж към Европейско развитие на България и заточението ѝ в Руския Ориент. Стремеж към напредничавост и отказ от реформи. Стремеж към справедливост и избирателно обвиняване на престъпници. Стремеж към принципност и желание да се харесаш на всички. Записки от подземието на един герой на Достоевски. Герой, а не Идиот.
Затова, дами и господа, кабинетът ще приема реформа, която е проформа, като новия – стар изборен кодекс, нищонеправене в съдебната система (падане на имунитет на магистрати, прокуратурата към министерство на правосъдието, срокове за приключване на дела – не), недействие в държавната администрация, прогнила с корупция (недействието е съзнателен акт, за разлика от бездействието). Затова един ден ще се обявява идването на стратегически инвеститор, а на следващия няма да има ни следа от него, защото утрото е по – мъдро от вечерта и така следват мъдро утро, глупава вечер, безпаметен сън и отново в същата мелница се мели брашното на надеждите ни в клисавия хляб на безделността.
Общество без памет не може да съществува. Премиер без воля не може да ръководи държава. Народ без вяра не може да оцелее. Вяра в себе си, като спасител.
Затова всеки парламентарен ден кабинетът воглаве с Бойко Борисов ще обръща гръб на законите, които приема, защото не може да гледа такива неща, в самоотвращение от собствената си спирала на действие, всяко от което отменя предишното и така в един танц около прогреса, който остава като ос на желанията ни, а не материалната им манифестация. Галактика от желания и прогрес като черна дупка. В черните дупки времето е спряло. Може в тях часовникът да тиктака, но той върти едни и същи часове, които предъвква непрестанно, а за наблюдателите отвън времето в дупката е спряло.
Затова, когато обърнеш гръб на делата си, си осъден да ги повтаряш.
Ако сте харесали тази статия, заповядайте да я подкрепите с глас в свежо
