Никога не съм искал да репетирам с Чочо Попйорданов, защото беше явен алкохолик…
Наскоро адвокат Хари Харалампиев страстно защити своя клиент – актьора Иван Ласкин, който е завел дело за клевета срещу режисьора Иван Добчев.
Обиден е от това, че театралът в своя статия във в. „Култура“ е намекнал, че такива типажи като Иван Ласкин продават дрога в бронирани джипове.
Репортер на вестник „ШОУ“ разговаря и с режисьора Иван Добчев, за да разбере каква е неговата истина за въпросната скандална статия, озаглавена „Последно за ласковщината“, в която той описва колко нагъл и подъл е неговият герой.
Освен това разбулихме най-накрая и прословутите истории с пепелниците, за които се говори от години, че Добчев хвърля по своите артисти с цел превъзпитание.
– Г-н Добчев, около вас, каквото и да се говори, никога не се пропуска да се спомене, че редовно замеряте актьори с пепелници. – Да, тази митологема се репродуцира неудържимо от всички, които имат желанието и нагона да плюят по „Сфумато”. Това е една популистка лъжа, която един артист, с когото съм работил само веднъж – Александър Дойнов – си позволява да разпространява, макар че на ситуацията на хвърляне на пепелник по Петьо Карапетков той няма как да е бил свидетел, тъй като по това време не е бил в хасковския театър. Колкото до самия прецедент – Петьо Карапетков е все още жив – нека той да ви разкаже какво точно се е случило на репетициите на „Книга на царете”, защо по-късно той емигрира от България и защо няколко години след това доведе именно в „Сфумато” студентите си от Нюйоркския университет на стаж. При това в продължение на няколко години. Колкото до въпросните пепелници – да, истина е!
Аз два пъти в живота си съм довеждан до хвърляне на пепелници.
Първият беше хвърлен в Димитровградския театър по балкона, където директорът на театъра искаше да влезе тайно, за да гледа репетиция. Директорът на театъра Георги Налбантов е мой много добър приятел. Това беше една наша шега, даже по-нататък той беше казал, че ще си вземе една каска и ще влиза пак тайно с нея на балкона, за да гледа репетицията. Аз просто не исках някой да притеснява артистите… Вторият хвърлен от мен пепелник беше в Пловдив по времето на репетиция на „Антихрист“ на Емилиян Станев. По времето на този спектакъл на щат имаше един артист – Георги Василев, който имаше самочувствието на „заслужил” и върху него – властта на партиен секретар, та този „свръхартист” /за съжаление/ трябваше да играе Патриарх Евтимий. След негова сцена, от която той излиза, на сцената трябва да има страхотна тишина, защото ставаше дума за молитвата на монаха Теофил. В този момент зад кулисите изведнъж се чува смях, придружен от коментар за някакъв футболен мач. Аз хвърлих пепелника по посока на шума, на смеха. Без да ме интересува кой е там, пепелникът просто беше някакъв знак, че това няма да бъде търпяно.
Та това са случките с тези два прословути пепелника. Нещо, което сега се опитват да ми лепнат като едва ли не традиция. Чочо Попйорданов, който между другото също е свидетел на делото с Ласкин и който също не е свидетел на хвърляне на пепелници, заяви на едно от слушанията на свидетели, че е отказал два пъти да репетира с мен, именно защото „този изверг Добчев замервал с пепелници актьорите си”.
Всъщност аз никога не съм искал да репетирам с него, за да има възможността да ми откаже. Аз никога не съм желал да репетирам с Чочо Попйорданов, защото той в тези години, в които аз работех в Народния театър, беше явен алкохолик. И почти всички, които можеха, се опитваха да избягнат репетициите с него. Този човек не е работил никога с мен, а свидетелства, че съм нагрубявал артистите?! Що за абсурд! Да твърди, че аз ги наричам „глупаци“, „некадърници“ – няма такова нещо в цялата ми практика. И можете да питате самите артисти, с които съм работил, не тези, с които не съм. Можете да питате не артисти като Сашо Дойнов, а актьорите Наум Шопов, Йосиф Сърчаджиев, Васил Михайлов, Георги Калоянчев, Владо Пенев, Деян Донков, Владо Карамазов…
– Чочо Попйорданов имаше дълги години проблеми с алкохола, но напоследък казва, че пие само чай с лимон… – Дано, театърът може само да спечели, ако това е вярно. Другото беше обществена тайна, която не е новина за никого. А сега, че свидетелства в подкрепа на Иван Ласкин, съвсем не ме учудва, тъй като
двамата са дългогодишни приятели и съучастници в разни агресивни изпълнения по театрални кръчми и купони.
– Иван Ласкин ще става отново баща – актрисата Александра Сърчаджиева чака дете от него. Може би това ще го накара все пак да скъса с имиджа на „лошото момче на българския театър“? А и самата Александра описва мъжа до себе си като „поетичен и чувствителен човек, който не може да действа агресивно“. – Това е супер – същият този „поетичен и чувствителен” бъдещ татко пред очите й разбива устата на Крумчо Филипов, който й рецитирал стихове на Коста Павлов – според наглото обяснение на бияча – „да се научел да не сваля чужди мадами!”. Александра Сърчаджиева много малко я познавам, но си мисля, че тя не го познава достатъчно или просто иска да си го „познава” с представите си.
– Всъщност, г-н Добчев, как се стигна до делото за клевета, което актьорът Иван Ласкин заведе срещу вас? – Това се случва, защото един човек иска на гърба на театъра, който ние с Маргарита Младенова сме създали и който съществува от 20 години, да се самоизтъкне, като си прави евтини шеги с нас от „Сфумато“. Затова и се стигна до моята реакция чрез въпросната статия. Разбира се, Иван Ласкин като по-богат човек образува дело! Той си има и адвокат, който и в друга подобна ситуация, когато е размахвал юмруци, го е спасявал.
– Негов адвокат е Хари Харалампиев. Той свързвал ли се е с вас? – Не. Аз не съм го чувал, а и не съм наясно дори каква е процедурата. Досега не съм участвал в подобно нещо, по-скоро не участвам, а съм замесен. Чисто формално моята защита пое и движи адвокат Йорданка Вандова.
– По думите на адвоката на Иван Ласкин, в превърналата се в скандална ваша статия вие наричате Ласкин „бияч“ и „наглец“, който „движи с брониран джип и продава дрога“… – В статията си аз не се занимавам с лицето Иван Ласкин. Директно никъде не съм казвал, че става дума за конкретния човек, а за едно явление, тъй като някои хора се опитват да защитават и да поддържат това явление. Хора, които не обичат „Сфумато“, които по различни причини не харесват театъра. Тези хора са склонни и за най-малкото нещо да закрият „Сфумато“, да го няма, защото ги дразни. Моята реакция беше срещу това, не срещу конкретния човек. В негово лице аз визирах еманация на тази наглост!
– Според адвокат Харалампиев, след като нямате предвид точно клиента му, защо тогава заглавието на статията ви е „Последно за ласковщината“? – Заглавието може да бъде със същия успех и „Последно за байганьовщината“. Въпросното заглавие визира поведението и начина на изразяване на Иван Ласкин, но не е само за него. Подразни ме механизмът на събирането на хора, които с едно особено настървение плюят върху „Сфумато“. Пред това не мога да остана равнодушен!
– Адвокат Хари Харалампиев уверява, че делото ще приключи този месец. За коя дата е насрочено? – Делото е на 22 ноември. Не предполагам абсолютно нищо относно неговия изход, но допускам, че този опит някой да ме осъди, ще бъде несъстоятелен. Тъй като аз никъде директно не съм казвал, че Иван Ласкин продава дрога. Позовал съм се на героя от пиесата „Лес“ Нещастливцев, чийто типаж в нашите постмодерни времена е метаморфозирал така, че би могъл и да бъде пласьор на дрога.
– Чувал ли сте Иван Ласкин действително да продава дрога? – Не знам, може и дотам да стигне. Според мен
този тип хора могат да стигнат много далеч. – Театроведката Аве Иванова, която е свидетел по делото, твърди, че – „не търпите чужда критика“. Също така ви нарича „ретрограден“… – Да, свидетел, „случайно“ забърсан на улицата… Въпросната дама се е активирала отново поради лични причини – първо срещу мен, а след това и срещу „Сфумато“. Това беше театроведката, която преди години ни подлъга, че знае английски, че знае да работи перфектно на компютър. Ние я назначихме като PR в театъра, но след няколко месеца се разбра и лъсна нейната пълна неграмотност и несъстоятелност. Помолихме я да напусне. От този момент нататък „Сфумато“ и аз станахме враг № 1, който органически не може да търпи. Едно интервю на Анелия ПОПОВА
28/11/2010
