снимка: интернет
музика: Immediate music
Ламаринени покриви, прегърнати от пана на биоборди, найлонови торбички, танцуващи куикстеп върху клоните на дърветата и още хиляди други предмети реещи се във въздуха бяха само онова, което човешкото око можеше да съзре от гнева на Вятъра. Той не спираше да дава показно власт на агресията в себе си, рушеше всичко, което се изпречеше на пътя му. Яростта му бе толкова силна, че бе способен да разруши всичко, което хората бяха създали. Вилнееше освирепял от поредната тенекия, която му бе вързала Зимата, не спираше да крещи в ушите на всички. Силните му стонове достигаха всяко едно кътче от материалният свят на хората. Мощните му удари се чуваха по стените на сградите, където те се опитваха да се скрият.
След многократното отлагане на срещата си с Вятъра, тя му бе обещала, че този път ще удържи на думата си. Тя обичаше да се забавлява, обичаше да показва властта, емоциите и настроенията си така, че всички да ги усетят. В същото време всичките и тези качества и чувства бяха толкова променливи, че никой не осъзнаваше, как успява да е толкова строга. Така или иначе никой нямаше право да и се сърди за каквото и да е било, все пак тя бе Зимата.
Всяка година Вятъра се старае да отдели равно време на всяка една от четирите си жени- Пролетта, Лятото, Есента и Зимата. Старае се да прекарва по няколко месеца с всяка една от тях, но тази година се залиса по красотата и топлите цветове на Есента, която бе по- внушително и очарователна от всякога. Толкова бе опиянен от магическите и възможности да приспива живота на земята, подготвяйки всички за Зимата, че закъсня за срещата си. От тогава до днес той бе смирен и погълнат от чувството за вина. Опитвайки се да поднесе извиненията си на Зимата той преглъщаше всеки един неин каприз и всяко едно нейно отлагане на така чаканата среща.
Днес обаче, след поредното неявяване на срещата им от страна на Зимата, той не можа да сдържи гневът си. За пореден път тя го измами и се подигра с него. Той е толкова вбесен, че най-вероятно ще го чувате не само днес, може би и утре, а може би и в други ден…кой знае, кога ще успокои бушуващите в себе си стихии…
~ от Brainjury на 29.11.2010.
Публикувано в Природа, Психически натоварвания Етикети: власт, живота, любов, напрежение, природата, сили
