Пламен Бочев: Пролука

Копая ров до този,
който ти ми изкопа,
за да съм в своя къща.
От другия надничат рози.Прибързани и жълти
есенни слънца на припек.
А гладният декември
остатъкa от лято гълта.Червенокоси сънища
нетърпеливо дърпат
завесите на празен ден.
Но още не е тъмно.Лопатата мъждука
сред сдъвканите словеса
и търси към звездиците
пролука.