Ало – Ало !
Ало , ало… Ало ! – Да, чуваме ви добре – говорете!
– Кой ме чува? Лельо, ти ли си?
– Не, не е вашата леля, тук е подслушвателната служба на МВР.
– Ама,.. аз… искам да говоря с леля.
– Гражданино Телефонист, вие може да си искате да говорите с кой ли не, но от днес ние сме длъжни да ви подслушваме!
– Ми-и-и, добре. А може ли да ми наберете леля , че имам да й казвам нещо?
– Кажете номера й, ние ще я наберем вместо вас!
– Ама, как така вместо мен? От къде ще знаете какво имам да й кажа?
– Спокойно, вие сега ще ни го кажете на нас, ние ще си го запишем, после ще й се обадим и ще и го предадем дословно.
– Ами-и-и, ако тя има да ми каже нещо в отговор?
– Гражданино, спрете с тия глупави въпроси, ами – ами! Естествено, че това което има да ви каже леля ви, ще бъде също надлежно записано, прегледано и прошнуровано, след което и ще ви бъде препредадено. Така че, диктувайте бавно, техниката ни вече загря и се претовари от такива като вас!
Та сега, вече цяла седмица, леля ми диктува една готварска рецепта за боб по хайдушки, а аз все забравям какво съм сложил и какво не… та се налага да я питам от време на време . Манджата се вкисна, върви си към пълно мумифициране, покрита е с един пръст плътна зелена плесен, а от МВР вече неистово си ме мразят . ПП Една година след написването му нещата са още по-зле. Закриваме своята Академия на Науките, унищожаваме всичко което може да ни крепи като нация, за да възтържествува полицейският произвол у нас, а чрез него и тиранията на лумпените.
