Доброто и злото умрели от глад.
😀 Колкото и да сте разочаровани, това е притчата. Малко е прашасала и повечето днешни студенти не биха я разбрали, защото си мислят, че „мама се е казвала Студентка и в хладилника имало само кренвирши“. Лъжи и инсинуации, уважаеми потребители! То нямаше хладилник, та какво останало да има кренвирши в него. По-скоро беше нещо в този стил:
1) Ден на стипендията: действа правилото на дясната ръка. Студентът влиза в заведение за хранене, закрива цените с дясната ръка, с лявата си избира име на ястие, купува, яде. 2) Eдна седмица след стипендията: действа правилото на лявата ръка. Студентът влиза в заведение за хранене, закрива имената на ястията с лявата ръка, с дясната избира подходящо по цена, купува, яде. 3) Една седмица преди стипендията: действа правилото на бургията. Студентът влиза в заведение за хранене, повърти се, повърти се и си тръгне …
И докато не съм излязла от контекста, понеже Влади вчера спомена по повод на празника студентските песни, сещам се и аз за фрагмент от една:
… Паяк виси от стенатаи няма ли кой да го вкара във вкусен омлет! Виси си бе, паяко гнусен, на стари години ще видиш какво е туй глад! Припев: Ще минат години,директор ще стана, елате ме вижте тогаз! Ще имам мангизи, кола, секретарка и барчето пълно с коняк! …
Аз директор не успях да стана, дано поне вие да сте! 😀 И тъй, след всичките лирични отклонения (спомени, какво да направиш!):
Честит 8-ми декември на всички бивши и настоящи студенти и техните преподаватели! Здраве и успехи!
И понеже е празник, даже няма да ви напомням да прочетете профилактично вчерашната притча. 😀 А пък утре, като изтрезнеете, ще ви разкажа приказката за студента, който хванал златната рибка в морето на информацията, т.е. Интернет.
Весел празник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
