Как да се върнем в бъдещето си

7
Добави коментар
sa6eto
sa6eto

Как да се върнем към прекрасното бъдеще, което сме загърбили? С каква вълшебна лопата да изровим от миналото онова, което сме били?

Това е може би най-тежката, най-невъзможната зада­ча. За да я изпълним, би трябвало да забравим всичка, което сме научили, всичко без изклю­чение. Да изтрием от вътрешната си памет всички ус­ловности, всички вярвания, идеали, идеи. Да ги заличим без остатък, като си ка­жем, че дори в тях да е имало нещо вярно, то става фалшиво, когато се обляга на външни нам критерии. После трябва да се върнем към Сянката си, да я осветим; и чак тогава да възприемем онова, което ни приляга, и да отхвърлим останалото. А иначе да играем играта, щом е необходимо, но без да се вживяваме. Така отделянето и разграничаването ще се превърнат в средства за приспо­собяване и нищо повече.

Как да си възстановим първичното усещане, че сме част от Вселената? Мъжът не може да направи нищо, преди Анимата му да пререже връвта, свързваща го с майката, и да се издигне на повърхността в цялата си някогашна мощ. Жената също е безсилна, преди душата й да се изтръгне от майчината хватка.

Големите сънища ни насочват към основното. Присънват ни се Мандали, числа, геомет­рични фигури, осветени лабиринти, космос, звезди, слънца, богове, стари мъдреци, преходи, безкрайни хоризонти; усе­щаме безпределна свобода, чуваме небесни песнопения… Сънищата имат основно значение; те измерват изми­натия път. Необходимо е обаче преди всичко да проуме­ем, че сме само привидност в сравнение с истинската ни същност. Да разберем, че лишим ли се от Сянката си, погребваме себе си. Да осъзнаем в какви коловози са ни вкарали, както и какви видове, нормален и анормален Свръхаз са създали у нас. Да си дадем сметка за същест­вуването на Сянката, в която се намираме. И всичко това да ни заслепи,със своята очевидност. Тогава могат да ни се явят големи съновидения, защо­то в мозъка се създават нови „вериги“. Щепсели се включ­ват в неизползвани контакти. Възприемаме ново пове­дение, преставаме да се държим като роботи, а старите навици падат от психичното ни дърво като изсъхнали пло­дове.