1
2
3
4
5
(6 гласа, оценка 4.17 от 5)
Основните животни при търсене на трюфели са кучета и прасета. И още един вид … мухи. Трюфелни мухи – това не е името на вида. Във всяка страна са различни мухи, но ги сродява любовта към трюфелите. Мухите се ориентират по миризмата на трюфелите и в близост снасят яйца в почвата. От яйцата излизат ларви, които отиват до най-близкия плод, влизат в него и го ядат, докато не станат какавида. Скоро от какавидата едновременно излитат стотици мухи. Тяхното роене на слънчева светлина улеснява намирането на трюфели: роякът образува във въздуха стълб, насочен директно към гнездото. Обикновено от гнездото е засегнат само един трюфел, а останалите са цели. Плюсът на този начин за търсене на трюфели са минималните разходи. Минусите – твърде много конкуренти с много по-ефективни сътрудници – свине и кучета. Поради това, широко приложение този начин на „лов с мухи” се използва само в Близкия Изток. Във Франция към него прибягват туристите.
Свинете, както и мухите не бива да остават при трюфелите. Те могат да намерят плячката по миризмата от 20 метра, тичат и копаят и за да не ядат – просто се задържат. Ето защо, при търсенето на трюфели с прасета те са на каишка, и веднага след като прасето „направи стойка”, че е открило гъбата, го възнаграждават с нещо вкусно, като сладка царевица или боб, за да отвлекат вниманието му от трюфелите. При прасетата има и друг недостатък: бързо се изморяват, особено ако гнездата са разпръснати далеч едно от друго.
Ето защо, най-честата форма на лов за трюфели е с куче. Породата няма значение, може да се използват и улични, може и чистокръвни кучета. Еднакво добре се справят и овчарските кучета, и малките кучета като пудели и дори териери. Кученцето се обучават от 2 или 3-месечна възраст. Първоначално, за постигане на запаметяване на мириса в млякото се добавя настойка на трюфел. След това се научават да донасят предмети оваляни в настъргани пресни гъби. По-късно задачата се усложнява, предмета се заравя в земята. Най-важният етап от обучението на младите „трюфелни” кучета е помирисване на разработени от преподавателите маршрути до местата с трюфели. Тези занятия се провеждат призори, при висока влажност на въздуха, температура 10-15°С и постоянно умерени ветрове. Посоката на движение се определя така, че кучето през цялото време да бъде срещу вятъра. Подготовка на такова куче е трудна и скъпа и поради това нейната стойност е не по-малко от 5000 евро. Въпреки това, истинските любители на трюфели не се скъпят. Една година или две, кучето с лихвите ще покрие всички разходи по обучението и ще започне да печели за собственика си. С развитието на селския туризъм на някои трюфелни кучета им се налага да изпълняват функциите на екскурзоводи. Например, да правят обиколки на трюфелната гора с непознати, но те се справят и с това.
