Полезни статии

Трансформаторни масла
Трансформаторните масла (ТМ) се използват като
течен диелектрик в трансформатори, изключватели
и други електротехнически съоръжения. Трансформаторни
масла се използват за изолиране на веригите намиращи
се под напрежение и за топлоотвеждаща среда. Превключвателите
служат като гасители на възникващата волтова дъга.
Към трансформаторните масла се предявяват високи
изисквания, свързани със спецификата на работата
им. Най-главните са: много голяма устойчивост срещу
окисление, ниска температура нетечливост, пълна
липса на механични примеси и вода. За осигуряване
на ефикасно охлаждане маслата трябва да бъдат с
малък вискозитет и сравнително висока пламна температура.
Като електроизолатор трансформаторното масло трябва
да има достатъчно високо съпротивление срещу възникване
на електрически разряд между изолираните вериги.Друг важен показател са електрическите загуби в
трансформаторните масла, определяни от тангенса
на ъгъла на диелектрическите загуби tgδ. Колкото
tgδ; е по-голям, толкова са по-големи електрическите
загуби и по-лоши изолационните свойства на маслото.
Трансформаторните масла са на минерална основа с
необходимите добавки. За да се отстрани влагата,
влияеща върху големината на пробивното напрежение,
трансформаторните масла се сушат чрез обработка
с адсорбенти, филтърпреси, центрофуги и др.Свойствата и изискванията към трансформаторните
масла са регламентирани в БДС 1457-90. съществуват
и редица спецификации използвани в световен мащаб:
IEC 296; DIN 57370/1; BS 148; VD 0370 и др.В България производители на трансформаторни масла
са: „Приста ойл“ Русе и „Лубрика“
гр. Русе.
Важно в практическата дейност е да се знае, че трансформаторните
масла са силно хидроскопични, т.е. поемащи влага
от въздуха. С увеличаване на % вода в маслото даже
и с незначителни части от процента силно се намалява
пробивното напрежение. За да се избегне това маслото
да се съхранява в запечатани фабрични варели или
други опаковки. Преди употреба в ел.съоръжения да
се направи проверка на пробивното напрежение и ако
е необходимо да се пристъпи към сушене на маслото.
Важно при смяна на трансформаторното масло е да
се спазват всички изисквания на правилника за електробезопасност.

Хидравлични масла
Хидравлични масла се използват
широко в хидравлични системи в промишлеността, автомобили,
пътнотранспортни и строителни машини, селскостопански
и други машини.
Основните функции които изпълняват хидравличните
масла в системите и механизмите е да предава мощност
да смазва охлажда защита от корозия.

Най-важните
свойства на хидравличните масла са:
» определен
вискозитет
» възможно
най-слаба промяна на вискозитета от температурата
» достатъчна
течливост при ниски температури, малко поглъщане
на газове и пари, слабо пенообразуване
» бърза
отделяне на попаднали в маслото вода и въздух
» голяма
филтрираща способност

ИЗИСКВАНИЯ
И СВОЙСТВА
Вискозитет определя течливостта на маслото и най-често
се измерва и сравнява при 400С. Колкото е по-голяма
цифрата на вискозитета, толкова течливостта е по-малка.
Типични вискозитети при 400С са 32, 46 и 68 сантистокса.
Друга взаимно свързана с вискозитета е вискозитетния
индекс ВИ и температура на течливост /или замразяване/.
Вискозитетния индекс се пресмята по формула, като
за практиката е достатъчно да се знае, че хидравлични
масла които работят в закрити помещения трябва да
имат ВИ 95÷100, а тези работещи на открито
145÷160.
» Въздухоотделителна
способност. Както всички течности, така и хидравличните
масла поглъщат газове и пари като с повишаване на
налягането това поглъщане се увеличава. Поглъщаните
газове влошават работата на системата, увеличава
се загубата на мощност, намалява КПД, появяват се
условия за възникване на кавитация.
Отделяне на въздуха става в утаители. Най-често
това е резервоарът на системата. Важи са тук два
показателя:
скорост на въздухоотделяне пенообразуване и стабилност
на пяната
» Деемулгиращи
свойства. Попадналата в хидравличните системи вода
намалява вискозитета, влошава смазочните свойства,
увеличава корозията. Затова едно от основните изисквания
към хидравличните масла е да имат добри деемулсиращи
свойства, т.е. бързо да отделят водата, без да се
разрушава или намалява действието на антиокислителният,
антикорозионен и противоизносващи добавки.Други характеристики на
хидравличните масла:
» Стабилност
на окисление и корозия
» Влияние
върху каучуковите уплътнения
» Противоизносващи
и противозадиращи свойства
» Филтруемост
– способност на маслото да преминава през пореста
преграда
» Оценка
за съдържащи се в маслото частици

КЛАСИФИКАЦИЯ НА МАСЛАТА
По Български държавен стандарт
– МХ-Л – Масла за хидростатични маслени системи
и механизми за които са необходими масла с голяма
стабилност срещу окисление и добри защитни свойства

– МХ-М – Горните свойства плюс повишени противоизносващи
и противозадирни свойства
– МХ-В – Горните свойства плюс работа в широк температурен
интервал от – 30 до + 1000С.

Група

DIN51524

Характеристика

Не се намира

Минерални масла без добавки

Част 1

Минерални масла с антикорозионни
и антиокислителни добавки

HLP

Част 2

Маслата HL плюс противоизносващи
добавки

HVLP

Част 3

Маслата HLP плюс добавси
за голям вискозитетен индекс

HLPD

Не се намира

Маслата HLP плюс детергентно-диспергиращи
добавки

СМЯНА
НА ХИДРАВЛИЧНИТЕ МАСЛА
Оптималния срок за смяна на хидравлични масла се
определя от производителността на машината.
Препоръки за смяна на хидравлични масла са най-общо
минимален срок на работа 2000 часа или 12 месеца
или ако вискозитетът се измени с повече от ±150,
наличие на вода, утайки при визуален оглед.
Едно правило при работа с хидравлични масла е да
се спазва чистотата на системите и съдовете с които
се преняса.

Антифриз
Двигателят с вътрешно горене е
система, нуждаеща се от охлаждане, за да функционира.
За целта е необходима течност, която да поема голямо
количество топлина във възможно най-малък обем.
Оказва се, че най-подходяща за това е водата.Тя
има два основни недостатъка – кипи при 100°С и замръзва
при 0°С, т.е. неможе да се използва в чист вид като
охладител. Ето защо към нея се прибавят етиленгликол
/течност, която предотвратява замръзването/ и пакет
от присадки, за да се получи познатият на всички
антифриз.

Съотношението вода: етиленгликол трябва да бъде
добре преценено. При по-високо съдържание на етиленгликол
се повишава вискозитета на охлаждащата течност и
намалява способността й да отвежда топлината.

При завишено съдържание на вода в антифриза се увеличава
вероятността от замръзване и нанасяне на значителни
щети на охладителната система /спукване на радиатора/.
Добре постигнатия баланс между антифриз
/ вода осигурява и нужната защита от корозия. За
нашия географски район най-подходящото
съотношение между антифриз и вода е 1:1. Пре него
се постига температура на начало на
кристализация -37°С. Контролът на съотношението
вода: етиленгликол се гарантира чрез измерване на
плътността на готовия антифриз, температурата на
начало на кипене и температурата на начало на
кристализация.

Изисквания към охлаждащите
течности.
1.течност, осигуряваща ефективен топлообмен
2.способна да предпазва и от замръзване, и от прегряване
3.способна да предпазва металните повърхности от
корозия
4.съвместима са пластмаси и еластомери
5.химически стабилна и при ниски, и при високи температури
6.съвместима с твърда вода
7.слабо пенлива
8.екологично чиста и без токсични свойства

Днес охлаждащите течности се произвеждат на базата
на етилен и пропиленгликоли и балансирани пакети
от присадки. На пазара се предлагат два вида антифриз:
с неорганични добавки /борати, фосфати,
нитрити/ и антифриз с добавки на органична основа.
Всички те напълно отговарят на изброените изисквания.

Защита от корозия.
Едно от основните свойства на антифриза е да предпазва
частите на двигателя от корозия. Добавките в антифриза
трябва да бъдат така подбрани, че да защитават всички
метални компоненти на охладителната
система.

Най-често срещаните метали
са:
– желязо, стомана и сив лят чугун
– алуминиеви сплави във вид на отливки или щамповани
детайли
– мед и месинг
– припои на оловна основа

Това затвърждава мнението, че антифриза има приложение
не само в зимните месеци. Необходимо е концентрацията
на антифриз да се поддържа 40% – 50% през цялата
година.
За да осигурява ефективна защита от корозия, охлаждащата
течност се обогатява с пакет от инхибитори /вещества,забавящи
даден процес/.

Той включва: борати, фосфати, нитрити, силикати,
меркаптобензодиазол и толитриазол. Концентрацията
на тези вещества зависи от работните условия, водата,която
се използва и дължината на периодите при работните
температури.

Отделните инхибитори се изчерпват с различни темпове
/едни много бързо, други по-бавно/. Това обстоятелство
заедно с модернизирането на двигателите и структурното
изменение на охладителните системи, доведе до появата
на т.н. LONG LIFE антифризи основани на добавки
на соли на органични киселини. Пример за такъв е
“PRISTA ANTIFREEZE LONG LIFE”. Той осигурява продължителна
защита от корозия на всички участващи в двигателя
метали, включително алуминии и сплавите на черните
метали.

Доливане на антифриз.
Всеки отговорен шофьор трябва да следи състоянието
и нивото на антифриз в автомобила си. Преди зимния
сезон следва да се направи превантивно тестване
на флуида с рефрактометър. Проверките трябва
да се извършват при температури не по- високи от
25°С – 30°С за да бъдат показанията реални. Резултатът
от тестването може да покаже необходимост от доливане
на антифриз. Във връзка с това е добре да се знае,
че всеки един антифриз на основата на етиленгликол
може да се смеси със себеподобни независимо от търговската
марка. Смесването на Long Life антифриз с друг от
по-ниско експлоатационно ниво може да доведе до
появата на компоненти, които да не са безвредни
за съответната система. По- доброто решение е да
се долее с вода и да се направят замервания в сервиз
преди зимния сезон – при необходимост след това
да си добави правилния продукт до получаване на
нужната концентрация.

Смяна на антифриза.
Вече споменахме наличието на инхибитори в състава
на антифриза. С течение на времето те се изчерпват
т.к. взаимодействат с металите и другите субстанции
в охладителната система. Това налага смяната на
антифриза през определен период. Стандартно този
период е от 3 до 5 години или до
30 000 км при обикновения антифриз.
За Long Life антифризите смяната
се препоръчва на всеки 5 години или в километри
както следва:
-до 650 000 за камиони и автобуси
-до 250 000 за леки коли
-от 16 000 до 32 000 м.ч. в стационарни двигатели

Внимателно подбирайте антифриза за своя автомобил,
вземайки впредвид не само цената, но и репутацията
на производителя и неговата продукция на пазара.
С това ще си спестите скъпоструващия ремонт и свързаните
с него главоболия и загуба на време.

Турбинни масла
Турбинните масла се използват за смазване на парни,
газови и водни турбини. Като правило в турбините
циркулиращото масло изпълнява функциите и на смазочно
средство и на хидравлична течност.
Изискванията за свойствата на турбинните масла се
определят от задачите, които маслата трябва да изпълняват
в турбоагрегата, а именно:
А/ осигуряване смазването на всички лагери;
Б/ отвеждане на получената в процеса на смазването
топлина;
В/ предаване на енергията:
» в хидравличната
регулираща система;
» в механичните
предавки;
» в хидравличното
въртящо устройство;
» в хидростатичното
валово повдигателно устройство;
Г/ уплътняване при водородо-охлаждани генератори;
Важни фактори, оказващи влияние върху свойствата
на маслата по време на експлоатация са:
» температура
на маслото;
» съдържание
на кислород;
» пара, вода;
» катализатори;
» газообразни,
течни и твърди примеси и замърсители.
Парните турбини се смазват посредством принудителна
циркулация: помпа, привеждана в действие от вала
на турбината, осигурява циркулация на маслото от
масления резервоар до всички точки на смазване.
Макар, че лагерите са изолирани от отделящата се
топлина, температурата на вала пред опорните лагери
от страната с високо налягане, може да достигне
2000С, при температура на входящата пара 6000С,
затова трябва да бъде отведено значително количество
топлина посредством маслото. Независимо от ниските
входни (35-400С) и средните изходни (600С) температури,
маслото може да бъде подложено на много силни локални
прегрявания. Едновременното присъствие на пара,
кондензираща се вода, кислород от въздуха, метали
и химически активни вещества, повишава изискванията
към антиокислителната стабилност на турбинните масла.
Продуктите на окисление на маслата, склонни към
образуване на утайки, могат да бъдат сериозна причина
за нарушаване работата на управляващата система.
Намирайки с в контакт с пара и вода, турбинните
масла трябва да притежават удовлетворителни водоотделящи
свойства и да обезпечават защита от корозия.
За предотвратяване на нарушенията в работата на
хидравличната система, регулираща работата на турбината
е необходимо маслата бързо да отделят абсорбирания
при циркулацията въздух.
Срокът за смяна на турбинното масло зависи от устройството
на смазочната система и от качеството на маслото.
Производителят на турбината е този, който създава
предпоставките за по-продължителен експлоатационен
пробег на турбинните масла. Така например се знае,
че съотношението между изпомпваното всеки час количество
масло и намиращото се в резервоара масло – наричано
оборотно число – трябва да е със стойност от 8 до
12. Това отношение се налага, за да се даде достатъчно
време на поетите от маслото газообразни, течни и
твърди замърсители да се отделят отново. Почти всички
работещи днес парни турбини имат оборотно число
на маслото по-малко от 10.
Продължителността на експлоатация на маслото е в
зависимост от някои мерки, които потребителят е
необходимо да съблюдава при производствената дейност.
Тези мерки започват още с промиването и зареждането
на маслената система на турбината. При промиването
трябва да се отстранят натрупаните от предходното
експлоатационно масло повърхностно-активни вещества
и утайки, механични замърсявания, остатъците от
почистващи средства, ако са използвани такива.
След пускане в работа на турбината, потребителят
посредством целесъобразен лабораторен контрол би
могъл да повлияе положително върху състоянието и
експлоатационната продължителност на турбинните
масла.
Трябва да се отбележи, че при турбинните масла,
подобно на хидравличните, попадането на замърсители
като консистентни смазки, ръжда, силиконови масла
и смазки, моторни масла, „твърда вода“
и други компоненти с алкален характер, се отразява
негативно върху експлоатационните им свойства.
Съвременните турбинни масла се получават от подходящи
базови масла и добавки (присадки), които подобряват
качеството на маслата като стоков продукт. Количествата
на нелегираните (без присадки) турбинни масла в
световен мащаб са твърде малки. В Германия например
те са снети от производство.
Турбинните масла произведени в „Лубрика ООД“
Русе отговарят на изискванията на БДС 5976-82 и
съответстват на маслата по DIN 51515 и ISO 8068.
Получават се от висококачествени маслени базови
компоненти и композиция от присадки, осигуряващи
висока стабилност срещу окисление, много добри антикорозионни,
деемулгиращи и антипенни свойства на готовите масла.
Произвеждат се по съвременна технология и рецептури,
преминали с положителен резултат изпитванията в
държавна лаборатория.
Отличните антиокислителни свойства на маслата бяха
потвърдени при изпитването за стабилност срещу окисление
по методите ASTMD-943 и ASTMD-4310.
Подходящо подбраните базови масла и легиращ пакет,
осигуряват на турбинните масла много добра въздухоотделителна
способност, съвместимост със сплавите на цветните
метали и защита от корозия в присъствието на синтетична
морска вода.
Турбинните масла на „Лубрика ООД“ Русе
са предназначени за смазване и охлаждане на водни
и парни турбини със средна и голяма мощност. Използват
се още в качеството на работна течност в системите
за регулиране на турбоагрегатите, а също така в
циркулационните и хидравлични системи на различни
промишлени механизми.
В заключение бихме желали да отбележим, че по пътя
на непрекъснатото сътрудничество между производителите
и потребителите на турбинни масла може да се достигне
до безавариен и безпроблемен режим на работа на
турбоагрегатите.