На 6 км от с. Борово и на 45 км от Асеновград, след красиви букови възвишения на Средните Родопи на 1545 м надморска височина се намира местността Градище, по-известна като Кръстова гора (име, дадено й заради формата на кръст, която има).
Почитаният като светец атонски йеромонах Григорий нарича Средните Родопи Кръстогорие или Кръстата гора. А това означава, че мястото и жителите му се закрилят от Кръста Господен.
Символ на Кръстов връх е чудотворният Христов кръст, използван в миналото в почти всички ритуали на местното население – при освещавания, за целебни цели, по време на погребални церемонии, за благославяне. Според преданието част от него се намирала на мястото на днешния манастир “Света троица”, или т. нар. Троицки манастир. По време на масовата ислямизация през XVIII век той е унищожен, а около 300 монаси – избити.
Какво разказва легендата
Изключително религиозният Йордан Стойчев Дрянков, родом от с. Ковачевица, пристигнал в града през 1933 г., получава видение – явяване на кръст в небето. Той веднага уведомява за случилото се цар Борис III. Пренощувайки на Кръстов връх, брат Йорданчо разбира историята на местността – някога тук се намирал голям манастир и в него се съхранявала частица от Христовия кръст. Във видението му е направено поръчение да изгради на мястото голям метален кръст, за което също разказва на Борис III.
Със „съдействието” на царя на 1 май 1936 г. Дрянков донася чудодейния кръст, който бива бетониран и осветен на източното възвишение на върха. На менчето със светена вода каца бяло гълъбче, което отлита към западното възвишение. Вярвайки, че той ще им разкрие старото манастирско аязмо (водоизточник край свещен християнски обект), брат Йорданчо казва на събралите се от село Борово хора да тръгнат в тази посока. Открита е скала, от долната част на която след разчистване на натрупалите се камъни бликва вода.
Чудотворната искра отново затрептява в душите на местните, а загадъчният Йордан Дрянков загива в лагера в Ловеч.
Според друго предание, усетил силната енергия на Кръстов връх, брат Йорданчо съветва болната сестра на цар Борис III Евдокия да пренощува там. В резултат тя бива излекувана. Детето на един от придворните е изцерено същата нощ. В знак на благодарност е взето решението за построяване на 66-килограмов кръст – с тегло удвоената Христова възраст.
Мястото, където да бъде положен кръстът, е показано на Дрянков от единия от носените от една жена два гълъба, който излетял на изток. Докараният с каруца кръст е качен на ръце на тамошния висок хълм. Вторият гълъб отвежда събралите се хора на запад и както се споменава по-горе – от открита там скала бликва вода. На това място, наречено аязмо “Гълъбичката”, поставят още един кръст.
Параклисът “Св Троица” в западното възвишение на Кръстов връх е построен през 1956 г. от няколко майстори и с помощта на вярващите от село Борово. Той е издигнат върху част от основите на някогашната манастирска църква. Построено е и помещение, което да служи като подслон за поклонниците. През 1958 г. епископ Стефан (по-късно Великотърновски митрополит) освещава параклиса.
Забраната по време на тоталитарния режим за поклонение на Кръстова гора също не успява да възпре вярващите християни (не само времето на турското робство). Проправяйки си път през горските кози пътеки, те пак идват тук, с пламтяща варя и изгаряща надежда за сбъдване на бленувано малко чудо.
Инициираните от смолянеца Петър Тодоров протести довеждат до назначаване на отец Васил Стефанов Аринински за свещеник на Кръстова гора, както и до утвърждаване на настоятелство. Но свободните посещения на Кръстов връх са чак след 10 ноември 1989 г.
Подареният от цар Борис III кръст изчезва на 22.10.1994 г. Намерен е в гората след 7 месеца от местен овчар (според друго предание от свещениците с бележка „Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили, този позор да не се прехвърли по децата ми”) и е поставен в новия храм. На мястото на стария е отлят нов от неръждаема стомана, 99 кг.
Всяка петък срещу събота вечер между 0,00 и 2,00 часа в храма се провежда литургия. На поляните се събират безброй молещи се вярващи, идентифициращи се в мрака със запалени свещи. Пренощувайки на светото място, те вярват, че ще им се случи чудо.
Посетителите се редят на опашка, за да стигнат до и докоснат чудотворния кръст, “украсен” с дрехи на вярващи.
Историята на местността разказва за много чудеса. А за да регистрирате и свое в летописа, трябва силно вярвайки да посетите Кръстов връх.
По тесен асфалтов път в обкръжението на много пеперуди, движейки се нагоре от Бачково, можете да стигнете до прелестната планинска местност. Веднъж пристигнали бихте могли да си оставите багажа в църквата “Света Троица”, да си постелите одеялото на някоя от полянките, да си налеете свята вода от аязмо “Гълъбичката” или от аязмо “Очкото” (до него води стръмна пътечка; носят се слухове, че ако някой се кара, водата, течаща по ламинирано улейче, спира да тече); да минете под клоните на “Дървото на греха” – така натрупаните грехове биват опростени; да завържете конец за някой от корените на целебното дърво за изцерение; и ако наистина силно вярвате, да видите изображението на кръст върху камък.
През 90-те години в средата на комплекса е построен храмът “Покров на Пресвета Богородица”. От двете страни на пътечката зад храма, която води до кръста, са разположени параклисите на 12-те апостоли. Новата църква “Покров на Пресвета Богородица” е осветена от Пловдивския митрополит Арсений. На церемонията присъстват и Негово светейшество патриарх Максим.
И така … пожелайте си нещо и посетете наричания още Български Йерусалим!
Източник: http://razhodka.com/2010/05/krystova-gora/
