Град Лом е разположен в близост до устието на едноименната река Лом, на левия ѝ бряг. Развитието му като голям речен пристанищен център, втори по значение за България след Русе, се определя от това, че е най-близкото пристанище до столицата.
Основан е още от траките с името Артанес. След тях римляните нарекли крепостта и града Алмус, откъдето идва името на днешния град и река Лом. Предполага се, че турското селище е основано в 1695 г. от разбитите при Виена през 1683 г. Кара Мустафа и Мурад бей, които дошли със салове по Дунав. Името Лом паланка се споменава за първи път през 1704 г. Според съществуващата тогава практика, паланка се наричало населено място, което е нещо средно между село и град по големина и значение. През 1798 г. Лом пострадал от кърджалиите.
С развитието на корабоплаването по Дунав след 1830 г. нараства и значението на града. Голям тласък в развитието му дава построяването на шосето до София и превръщането му в главно експортно пристанище за Виена (Австрия). Това оказва и голямо влияние върху архитектурата на града. Към 1869 г. в него е имало около 120 магазина, 148 търговски кантори, 175 бакалници, 34 кафенета, 6 хотела, 2 мелници. Градът е бил струпан около старото кале, в което се влизало през капии (порти) — Видинска, Белоградчишка, Софийска. Ломските търговци разнасяли стоки по всички големи панаири. През 1880 г. е наброявал 7500 жители.
Лом се гордее с възрожденските си традиции. В него е основано едно от първите читалища в България (1856 г.), създадено е първото женско дружество в България (1858), играе се едно от първите театрални представления в страната. Тук работи народният будител Кръстьо Пишурка.
Източник Wikipedia
