Трите влъхви на Сингапур
Публикувана на 31 Юли 2008 г. Тази статия е прочетена 2849 пъти, рейтинг: 5.62
    Островът-градина, страната на орхидеите, азиатската Швейцария, територия на вежливите mam и sir и на чистите тоалетни; „Дисниленд със смъртно наказание“, страната на забраните, включително за хвърляне на дъвка на улицата, както и на суровите наказания, включително удари с бамбукови пръчки; мечтаният семеен курорт, който съвсем скоро ще се превърне и в хазартен рай. Това са част от етикетите за Сингапур.   
   
На тази държава са стигнали точно 45 години да се превърне от бивша британска колония, свърталище на бедност, тропически болести и опиум, в една от най-чистите, сигурни и икономически проспериращи държави в света, чийто потенциал тепърва ще се разгръща.   
   
Трима души истински са вярвали, че това е възможно да се случи с едно напълно лишено от природни ресурси място: първият е заблудилият се кръстник. Вторият е мечтателят основател. Третият е визионерът практик. И тримата са оставили своя отпечатък и са част от разказа за Сингапур. Възможно най-кратката му версия би звучала така:   
   
Името Сингапур идва от оптическа измама. През XIV век принцът на Суматра приближавал бреговете на острова, когато му се сторило, че вижда лъв. Било невъзможно, защото лъвовете не обитават гъстите джунгли. Все пак принцът решил, че това е добър знак, и дал име на миниатюрния къс земя. Синга-пура означава град на лъвовете, а символът на Сингапур е митично създание с глава на лъв и опашка на риба.   
   
Пет века по-късно англичанинът Томас Стамфорд Рафълс се фокусирал по-добре от принца и забелязал стратегическата ценност на местенцето. Видял го в мечтите си като търговско пристанище на британската корона и написал в писмо до свой приятел: „…с две думи, това е всичко, от което се нуждаем“. На 6 февруари 1819 г. той купил от султана на Джохор земята с амбицията да я превърне в „новата Александрия на Далечния изток“.   
Томас Стамфорд Рафълс поставя началото на модерното начало на странатаМечтата му започнала да се сбъдва. Мястото живнало, търговията процъфтявала, започнали да прииждат имигранти от Китай, Индия и Малайзия и Сингапур се превърнал в колониален хит. Това е и моментът, в който започва и модерната история на страната. През 1959 г. партията на Ли Куан Ю печели изборите, а през 1965 страната става напълно независима от Малайзия. Г-н Ли е първият министър-председател на републиката, задачите пред него били тежки: да започне процеса на създаване на нация от хора, които освен всички останали имат и религиозни различия помежду си – будисти, мюсюлмани, таоисти, хиндуисти и християни.   
   
Другата му задача била да измъкне Сингапур от икономическата изостаналост. С втората задача се справя блестящо, а за първата и до днес се полагат големи усилия. Достатъчно е само да се видят разлепените навсякъде пропагандни билбордове с усмихнати лица от всички раси като някакви реклами на benetton. От самото начало известният също като Г-н Сингапур проповядва философията на личните свободи, подчинени на общото национално благоденствие. С други думи, налага авторитарен стил на управление. Личността му е противоречива, и досега се приема със смесени чувства.   
   
В момента 85-годишният Ли Куан Ю се води като „министър ментор“ и на практика все още взима важните решения в страната. На всички обвинения към ситуацията с човешките права в страната отговаря еднотипно: „Тези хора, които все ни дават съвети, никога не са управлявали държава, която да е постигнала такъв напредък и развитие…“ Все пак е сигурно, че не е възможно да си представим съвременен Сингапур без Ли Куан Ю.   
   
Зелената държава   
   
Това, което е видял принцът на Суматра през XIV век, днес може видите дори когато карате по някоя от магистралите. Зеленината е първото нещо, което ще ви впечатли, след като вече сте били впечатлени от едно листче, което ви връчват непосредствено преди кацането на самолета: забранено е внасянето на дъвки, запалки във формата на пистолети, а всеки опит за вкарване на дрога в републиката се наказва със смърт…   
   
Сингапур е сред страните с най-много резервати и защитени територии. Във вътрешността на острова са запазени непокътнати екваториалните джунгли. В парковете, градините и по улиците 80 процента от растенията не са местни, а изкуствено култивирани. Заедно с палмите градът цъфти във всякаква континентална растителност и всичко това е част от дългогодишна политика, според която бетонът трябва да е сред зеленината, а не обратното…   
   
Колониалният Сингапур   
   
„На една малка улица в Сингапур,   
до една окичена с лотус врата,   
лунният воал освети бледото й лице… Тази нощ в морето ме напътстват уханията на Шалимар и камбаните на храмовете, и когато те прегърна отново, ще те обичам така, както на малката улица в Сингапур.“   
   
Това, в превод без претенции, пее Франк Синатра в шлагера от 30-те On a Little Street in Singapore. Това е и чудната мелодия, която ще си затананикате, когато минавате край зелените морави с тъмни индийци в бели екипи, съсредоточени в поредната си игра на крикет. Или при вида на достолепни сгради като хотел „Рафълс“ – „старата дама на Изтока“, хотел „Фулъртън“ при устието на река Сингапур или стария парламент. Дори и малките улички да са изчезнали, присъствието на тези архитектурни бижута е свидетелство за колониалния разкош и за онези изтънчени времена, когато Съмърсет Моъм и Ръдиърд Киплинг са се разхождали в белите си костюми и шапки панама.   
   
Душата на Сингапур Тя е в кварталите на Арабската улица, в Малката Индия и Чайнатаун, които са в непосредствена близост. Разходката в тях е като пристигане в друга държава – всяка с характерните си цветове, звуци и най-вече миризми. Душата на Сингапур е и в прочутите улични hawkers, или импровизираните ресторанти на открито, в които всяка сергия предлага ястия от различна кухня – китайска, индийска, малайска, японска, корейска, с всичките им разновидности. Тя е и във факта, че страната е жива лаборатория, в която са смесени толкова раси, религии и езици, както и в загадката какво ще се получи от реакцията.   
Модерният Сингапур   
   
„Като махнеш глупостите със слинговете и историите за лъвове с опашки на риба, остава истината за Сингапур, а тя е тук“, обяснява ми 40-годишният Ричард, агент за недвижими имоти, докато минаваме покрай безкрайната ивица с докове, контейнери и гората от кранове на пристанището. Според някои статистики в момента порт Сингапур е най-голямото и най-натоварено индустриално пристанище в света. Начело на различни класации е и ултрамодерното, огромно летище „Чанги“.   
   
Със сигурност „истината за Сингапур“ е и в обществения транспорт. Всичко, което се намира между рикшите и цялостната система за електронно таксуване, е превърнало омразното за нас словосъчетание обществен транспорт в синоним на точност, чистота и в крайна сметка – удоволствие. Колкото до последното, ще го получите в големи количества и от шопинга, и особено от голямото сингапурско намаление, което се прави всяка година през юни и юли. Но дори и извън този период всеки ден може да очаквате чудесните 70 процента рабат. Преди няколко години известен цигулар дошъл да изнесе концерт в Сингапур. Журналистите го питали защо е решил да дойде в тази далечна страна: „Аз не исках, ама жена ми искаше да дойде да пазарува тук…“   
   
5 неща, които не са за изпускане   
   
Да отидете до зоологическата градина, в която няма огради и животните са във възможно най-близките до естествената си среда условия. Тук се предлага и първото в света нощно сафари.   
   
Да отскочите до остров Сентоса, което може да стане по суша или въздух – с кабинковия лифт, в който ще ви предложат чудесен обяд или вечеря.   
   
Да се разходите из ботаническата градина с най-голямата и разкошна колекция от орхидеи. Много от тях са кръстени на своите високопоставени посетители – лейди Даяна, Вацлав Клаус, Нелсън Мандела   
   
Да изпиете чаша Sling в хотел „Рафълс“, където за пръв път е сервиран през 1915 г. – коктейлът се прави с джин, коантро, черешово бренди, „Дом Бенедиктин“, сок от ананас, гренадин, настойката „Ангустура битърс“ и зелени лимони.   
   
Да отидете на шопинг по улица „Орчард“ през деня и да продължите вечерта в някое от заведенията на Кларк кий, който се намира на река Сингапур   
   
Кога да се отиде   
   
На 9 август е националният празник на Сингапур, тази година той се празнува за 43 път и съдейки по репетициите, които се провеждат в момента, може да се очакват чудеса по земя, въздух и вода.   
   
На 26, 27 и 28 септември е състезанието от Формула 1. Състезанието ще е нощно – досега се е провеждало така само в Монте Карло. През трите дни целият остров ще е F1 и това няма как да не е така, след като трасето ще минава по улиците в центъра. А от това може да се съди за качеството им…   
   
От 17 до 26 октомври се провежда фестивалът на изкуствата Sun festival. Струва си да се види или чуе независимо дали хорът на виенските момчета, Кири те Канава или Робърт Редфорд… Все пак, когато и да е – със сигурност ще ви посрещне едно ведро, усмихнато, пълно с енергия и оптимизъм място.   
   
Автор: Марина Караконова   
Дневник.bg
Дайте Вашата оценка за тази статия
–––––––––––
Снимките в статиите са взаимствани от Wikimedia Commons при спазване условията на Creative Commons лиценза
