Силата на молитвата

29
Добави коментар
rosi71
rosi71

Молитвата е вид тайнствено общуване с Висшата Сила. Тя генерира мощна енергия, която ни свързва с нещо по-голямо от нас и ни довежда до състояние на покой и хармония. Молитвата отключва неограничените ни възможности, освобождава вътрешната ни сила и мъдрост.

Обикновено на молитвата се гледа само откъм религиозната и страна. Тя се свързва предимно с религиите, но всъщност молитвата е не само духовна практика, но и научен феномен. Все повече лекари и психолози се убеждават в благоприятния терапевтичния ефект на молитвата за лекуването на болните.

Учените са доказали  промяната в съзнанието на молещия се човек.

Едно от доказателствата е на атомиста, д-р Джеръун Стаувел. Той прави изключително изследване върху дължината на мозъчните вълни,  излъчващи се по време на  молитва. В една патологична лаборатория  той, заедно с група учени избрали да изследват жена, изписана безнадеждно от болница с рак в мозъка. Идеята им била да установят какво става на повърхността на мозъчната кора в момента на преминаването от живот към смърт.

Свързали жената с осцилографа и поставили микрофон така, че от съседната стая да могат да чуват всеки звук. На основния инструмент била  монтирана  стрелка, която в бездействие посочвала нулата в средата. От лявата страна на градуираната плоскост имало петстотин подразделения за отрицателните вълни, а от дясната страна на нулата имало също толкова подразделения за положителните вълни.

В последните минути от живота си, жената започнала горещо да се моли. За учудване на изследователите, това предизвикало силно чукане на апарата. Стрелката показвала крайния предел вдясно и се блъскала в ограничителя. Тя би могла да покаже много повече, ако апаратът давал възможност за отбелязване на  по-големи стойности. Те установили, че мозъкът на тази госпожа, макар на смъртно легло, в процес на молитва излъчва енергия петдесет и пет пъти по-голяма, отколкото излъчва една радиостанция от петдесет киловата, способна да изпрати послание около Земята.

Има различни мнения отностно механизма на действие на молитвата. Някои твърдят, че генерираната енергия директно достига до Бог, други – че се предава чрез ангели, а трети, че „единението с Бог“ се осъществява само в сърцето или в мозъка на човек.

Несъмнено обаче молитвата излъчва вибрации до всички части на Вселената.

Много хора изпитват съпротива към самата дума – „молитва“ и я свързват с просия, милостиня, измолване, слабост, неспособност да се справиш сам, с послушание, примирение, покорство…

Ако тази дума предизвиква подобни асоциации у вас, може да я замените с друга. Например може да я наречете – общуване с Висшата Сила, разговор с Бога, единение, контакт с Вселенската мъдрост и т. н.

Всъщност в „Тайната“, учението на Абрахам, „Поръчки до Вселената“ и въобще в литературата за силата на мисълта се описва точно този процес, макар и наричан с различни имена.

Нормън Винсънт Пийл – пастор и автор, в книгата си „Силата на положителното мислене“ разглежда значението на молитвата от психологична гледна точка за решаване на лични,  дори бизнес проблеми. От своя опит той извежда  формула за успешна молитва:

1. Молитва.

2. Въплъщение на представата.

3. Реализация.

Първата стъпка е самата молитва – това е  аналог на първата стъпка  при различните техники за изпълняване на желание – поискай.

Както е казано в Библията:

„Всичко, което бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите: и ще ви бъде дадено“.

Втората стъпка много прилича на визуализацията, на осъзнатото намерение. Това е моментът, когато „виждаш“ това, което искаш и се чувстваш така, сякаш го имаш.

В Библията се разказва за пророческото видение на Авраам, когато Бог му казал:

„Защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века…”

Това е духовният закон – това, което можеш да „видиш“ и да си представиш, че го имаш, да почувстваш твое, ще получиш.

Третата стъпка означава да се довериш на Бог, да се оставиш в неговите ръце, да позволиш нещата да се случат. Тази стъпка съответства на допускането.

За да може да получиш това, което искаш, ти трябва да се довериш.

В една притча за силата на вярата се разказва как един баща и дъщеря му се молели за дъжд. Молели се искрено и пламенно.  Когато тръгнали да излизат навън, детето взело чадър, макар че небето било ясно и слънцето греело силно. Въпреки обстоятелствата, момичето било убедено, че ще се вали.

Абрахам(група нефизични учители) казват:

„Ти имаш управител, който работи в твой интерес и това е законът за привличането…А да постигнеш вибрация на допускане е да се довериш на управителя си да нареди нещата по местата им, вярвайки, че когато от теб се изисква нещо, управителят ще ти каже, ще го поднесе на вниманието ти.“

Реализацията или допускането става възможно, когато (както казва Вадим Зеланд) си изпълнен с  безгрижна увереност – сякаш отиваш да си купиш вестник и просто знаеш, че ще го имаш.

Как трябва да се молим?

Не е необходимо молитвата да е с определен текст. Дори много

автори посочват, че повтарянето на заучени фрази  е по-малко ефикасно, отколкото искрената молитва, идваща от сърцето. Тя може да бъде различна според ситуацията, според момента.

Митрополит Иларион (Алфеев) посочва:

„В православното богослужение ние употребяваме особен език – църковнославянския. Но в личната молитва, когато останем насаме с Бога, не е нужен никакъв особен език. Ние можем да се молим на този език, на който говорим с хората, на който мислим. Молитвата трябва да бъде много проста.“

Можем да говорим с Бог не като с някакво далечно митично

същество, а като с приятел, който е до нас.

Молитвата може да бъде казана наум или на глас. Тя винаги ще

бъде чута.

Не е необходимо да се спазват определени ритуали, не е

необходимо да си коленичил, да има свещи или да си в църква( макар че там самото място е наситено със силна енергия).

В молитвата не са важни  думите, а чувствата. Това много

прилича на формулата  – мисъл + чувства= енергия.

Смисълът на молитвата е не толкова да убедим Бог, че трябва да

ни даде това, което искаме, а да достигнем до вътрешна хармония, да намерим отговори на въпросите си. Когато се молим за нещо, трябва да се вслушаме за отговор, да се огледаме за знак, който ще ни насочи.

Отговорът на молитвите ни не винаги е да, но винаги е  за наше

добро. Духовниците често казват да се молим на Бог за това, което искаме,  но да се радваме на това, което ни е дал. Казано по друг начин – понякога Вселената не ни дава това, което искаме, защото е определила нещо друго за нас или защото все още не сме готови да го получим.

Най-силна е благодарствената молитва. Когато благодарим за

всичко, което имаме и нямаме, ние привличаме още неща, за които да сме благодарни.

В молитвата голяма роля играе и прошката. Когато човек иска

прошка от Висшата Сила, това му помага да прости сам на себе си и на враговете си, да се освободи от омразата, страха, чувството за вина и осъждането. Често когато се моли, човек осъзнава точно какъв е проблемът му, достига до прозрения.

Аз смятам, че молитвата е нещо много лично, съкровено, интимно. Човек трябва да го усеща със сърцето, с душата си и не може да има точно определени правила.

Харесва ми какво пише за това Норман Винсънт Пийл:

„Препоръчително е да се експериментира с молитвата, като се използват ефективни и доказали силата си методи.

Ако това ви звучи странно и ненаучно, помнете, че тайната на молитвата е в откриване на процеса, чрез който съзнанието ви най-ефективно ще се отвори за БОГ.  И всеки метод, чрез който ще улесните протичането на Божията сила към вашето съзнание е позволен и законен.“

А вие какво мислите?