Някога, когато всичко било още в началото, но вече го имало, се заговорили Любовта и Щастието. Обикновено си говорели като приятели хубави неща, но изведнъж … -Защо казват, че си ненадеждно? – попитала Любовта. – Идваш, когато ни е добре и си отиваш, когато ни е зле.* -Слушай ги още тия бърборковци! – отвърнало Щастието. – Те и за теб клюкарстват. Престани да се занимаваш с тях! -И какво казват, което да не знам? – поинтересувала се Любовта. -Гадости не преразказвам – пресякло я Щастието. Но думите били произнесени …, а женското любопитство е страшна сила. И затова беседата продължила. -Но ние нямаме тайни помежду си, нали? – попитала Любовта. -Надявам се – отвърнало Щастието. -Тогава кажи ми, как мислиш, винаги ли трябва да бъдем заедно? -Трябва, трябва …, но не винаги сме. Чувайки това, Любовта се замислила, така ли е наистина? А нима има щастие без любов? И попитала. А Щастието вътрешно се възмутило, все към себе си дърпа чергата Любовта. Ще трябва да и отвори очите! -Случва се, и още как! А даже и в любовта да няма щастие. Съвсем се удивила Любовта. Как така, та това е неправилно! -Може и да е неправилно, – отвърнало Щастието – но е факт. -Разкажи ми, – помолила Любовта – сляпа съм и неопитна. -Така да бъде, ще ти отворя очите – съгласило се Щастието, което принципно било незлобливо и независтливо. -Да започнем с това, че има несподелена любов, нали? И тогава влюбеният е нещастен. Освен това казват, че в любовта равенство няма – едната страна целува, другата позволява да я целунат. Любовта не намерила какво да отговори на това и замълчала. -Да продължим нататък, приятелко. Обичат не само хубави, но и лоши неща да вършат. Тук Любовта не издържала. -Небеса, и при това и щастие ли изпитват? -Случва се, макар и невинаги. Някои после се разкайват, но е късно. Обичат и пагубните страсти, и парите, и властта, – продължавало Щастието – а главното е, че тия, които го вършат, обичат да им се кланят и да ги превръщат в кумири. -Но тези, които постъпват така, щастливи ли са? -Понякога, но не е задължително. Важното е, че правят другите нещастни. А имащите власт и сила и прекрасно осъзнават това. И се присмиват мислено над глупаците, които се прекланят пред тях. Любовта съвсем се опечалила. -Зле ли се чувстваш? – попитало Щастието. -И още питаш! -Но аз не си тръгвам, – казало Щастието – а ти повтаряш тежки думи, че съм ненадеждно и изоставям в беда. Въпреки че това не те радва, струва ми се? …
* – „Щастието е ненадежден приятел. Идва, когато ти е добре и си тръгва, когато ти е зле.“ Феликс Кривин
Александър Ритвин
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
