20. Съединението на Източна Румелия и Княжество България от 1885г. Решенията на Берлинския конгрес от 1878г. определят границите на Княжество България и решават съдбата на земите, населени с българи, извън княжеството. Може да се приеме, че българските земи са разпокъсани на пет части. Северна Добруджа остава в границите на Румъния въпреки факта, че по-голямата част от населението на областта е българско. Нишко и Пиротско с население около 30 000 души българи (болшинството на населението) е присъединено към Сърбия като компенсация за участието на Сръбското княжество в освободителната война. Що се отнася до Македония, Одринска и Егейска Тракия, те останали в границите на Османската империя. Според проучването на Васил Кънчов през втората половина на XIX в. в тези провинции живеят около 2 милиона българи, което прави близо половината от цялото население там. Това е и причината на Берлинския конгрес да се вземе решение за предоставяне на административна автономия на християнското население от тези провинции (Берлински договор – чл. 23 и 62). Въпреки тези изисквания на всички било ясно, че турското правителство няма да изпълни тези членове на договора. В териториrте между р.Дунав и Стара планина и върху Софийския санджак се формирало трибутарно българско княжество с широка автономия и на практика на тези територии се възстановява българската държавност. На юг от Стара планина се формирала още една административна единица с преобладаващо българско население под името Източна Румелия. Българите не се примирили с това политическо разпокъсване и още след Освобождението започват борби за възстановяване на Санстефанска България. Съединението на Княжество България и Източна Румелия и неговата защита в Сръбско-българската война до голяма степен обяснява и големият научен интерес към тази проблематика. Проблемите, свързани със Съединението, присъстват във всички по-големи изследвания, посветени на новата българска история като между тях се откроява това на Йордан Митев, в което се проследява подготовката и осъществяването на Съединението, изследването на Елена Стателова за политическото развитие на Източна Румелия, както и съвместният труд на тази авторка с Андрей Пантев, посветен на Съединението.
