Страници
Каменната сватба край Кърдажли и Зимзелен / видео
Скалният феномен Каменната сватба е навярно най-интересното скално образувание, което може да се види сред т.нар. Кърджалийски пирамиди. Те представляват голяма група от ерозирали в различни причудливи форми скали, разположени по ридовете Каяджик и Чуката в Източните Родопи, само на няколко километра от град Кърджали. Тези красиви природни формирования са едни от най-посещаваните от туристи естествени пирамиди на територията на България. Скалната група на Каменната сватба се намира току до село Зимзелен, само на 3 км от Кърджали. Според научните изчисления и хипотези Каменната сватба е започнала формирането си преди 40 милиона години. По това време територията на днешните Източните Родопи се е намирала на дъното на топло, плитко море. Тук непрекъснато релефът се променял под въздействието на активната вулканична дейност. След като водата се отдръпнала, от утаената вулканична пепел и скални късове са се образували красиви скали на Каменната сватба. По своята същност те са риолитови туфи, които след липсата на вода в района се издигнали. От тук насетне ерозионната сила на вятъра, дъжда и слънцето започва хилядолетното оформяне на днешните природни феномени край Кърджали. Те се простират на обща площ от около 40 декара – една неповторима и красива гледка. Повечето от скалните фигури достигат до височина от около 10 метра, а присъствието на различни метални окиси в скалите им придава разнообразни багри, като Каменната сватба е оцветена интересно в розово, червено, кафяво. От 1975 година скалният феномен е обявен за защитен обект. Името Каменната сватба идва от интересна местна легенда. Млад момък от Зимзелен се влюбил в девойка от съседното село.Той не познавал истинската й хубост, само две големи сини очи срамежливо го стрелкали изпод яшмака. Както традицията повелява,бащата откупил момата с пълен тас жълтици. Родителите на момата приготвили най-богатия чеиз, дружките й изработили най-красивата сватбена украса, изпекли най-сладките питки… Тръгнала тежка сватба. Както традицията повелявала, бащата водел нагиздената булка, а зад тях вървял притесненият от щастие жених… Незнайно откъде се появил силен вятър и за миг открил лицето на булката. Занемял свекърът пред чудната и хубост и сърцето му в миг я пожелало. Слънцето се скрило, дърветата се огънали от вятъра. Разгневила се природата и вкаменила цялата сватба. Останал само младоженецът сред каменното безмълвие. Заплакал и от цялото си сърце помолил вятъра и него да превърне в камък. Смилила се природата над него и го вкаменила до булката, за да не може никой и никога да ги раздели. А сълзите му превърнала в чудни цветя… Орхидеи. Така без да могат да изрекат своя брачен обет, младите влюбени останали винаги заедно – и в снежните зими, и под парещото слънце, под проливните дъждове, и силния вятър. Верни на един неизречен обет, отдавна преминал границите на един човешки живот и преминал във вечността. Но младоженците не са останали сами. Тук е цялата сватба, всичките им роднини и приятели. Може да разпознаем цели човешки лица – свекърът и бащата на булката, брат й – цялата скална композиция от фантастични фигури наистина прилича на множество гости – както е на всяка сватба. Тук има мъже, жени и деца, бедни и богати, всички облечени с най-празничните си дрехи. Някои от сватбарите наблюдават младоженците отстрани, а други са събрани накуп и кой знае – може би ги одумват…
