Животът е прекрасен! :: Как да намалим боледуването при децата

8
Добави коментар
DARZALAS
DARZALAS

Ето, че намерих с какво да се съглася в твоя блог! Даже гласувах.
Винаги съм се учудвал, че хората пият лекаpства за щяло и нещяло. После не действали. А на мен защо ми действат от раз? Защото рядко пия и не е само защото боледувам веднъж в годината или по-малко.

цитирай

2.
veselaj –
А бе ако се замислиш, ще видиш чи съм … 25.01.2011 15:25

А бе ако се замислиш, ще видиш чи съм права в повечето неща. Лошото е, че почти винаги разбираме истината по трудния начин. :))) Шегувам се.

цитирай

3.
karambol5 –
А когато наистина са пренебрегнати … 25.01.2011 19:20

А когато наистина са пренебрегнати ? Защото днес видях точно това .
Не съм за това да се прекалява с лекарствата ,но те трябва да са сладки ,защто става дума за деца . И нищо не е в състояние да промени мнението ми .

цитирай

4.
veselaj –
това е друга тема. Имам предвид да не … 25.01.2011 19:42

това е друга тема. Имам предвид да не се демонстрира страхът и грижата на родителите. сега виждам, че не съм написала всичко както трябва. Във всеки организъм оцеляването е инстинктивно. например, когато едно дете се учи да ходи, пада много често, обикновено на дупе, защото така се наранява най-малко. Същото е и болестите – кагато от организма се очаква да се справи сам, той полага всички усилия (нямам предвид съзнателни, а на ниво инстинкти).

цитирай

5.
mamkamu –
Еххх! Признавам си, че ми е кеф да съм … 25.01.2011 21:12

Еххх! Признавам си, че ми е кеф да съм „средно“ болен, защото тогава всички се въртят около мен. Сигурно съм добил този навик в ранното си детство.

Знам, че си права, защото цялата тая работа се получава, като „кучето на Павлов“. Придобити рефлекси, дет` се вика :))) Пък ние хората сме дресируеми…кото кучетата.

цитирай

6.
nicodima –
Определено мисля, че тревогата на … 26.01.2011 09:03

Определено мисля, че тревогата на родителя от болестта на детето не трябва да се предава на самото дете. А хората трудно скриват чувствата си в един такъв момент. Но не мисля, че изрази като „нищо ти няма“, при дете, което действително си е болно, бипа подействали стимулиращо. Мисля, че трябва винаги да им се казва истината, но с внушението, че с малко помощ всичко ще бъде наред. Вече написах на лични какво мисля за горчивите лекарства. Когато даването на лекарства е наложително и те не са от най-вкусните, у по-малките деца, при които отсъства съзнанието за борба с болестта, наистина се създава условен рефлекс, но с обратен знак – за неприемане на лекарството. Сладкия вкус, който е еднократен или двукратен в рамките на един ден не е разглезване. Същото може да се отнесе и към блокче шоколад.
Поведението на родителя просто трябва да бъде разумно и балансирано, да се изгради в детето доверие в начините за лекуване – в силата на чайчето, на сиропчето, на добрия чичо доктор или добрата сестра, които помагат, на добрата баба, която слага топла възглавничка на крачетата и пр. Има много начини, но основният е изграждането на позитивно отношение към всичко, което може да помогне.
П.С. В случая говоря като родител, не като лекар.
Като лекар съм противник на т.нар. полипрагмазия / т.е. безконтролно даване на лекарства и безумни комбинации с антибиотици / просто защото огромната част от заболяванията на горните дихателни пътища през студения сезон са вирусни. А вирусите не се повлияват от антибиотици. Още през лятото и есента трябва да се мисли за закаляване на организма на детето, за игри и спорт на открито, за създаване на навици за приемане на пресни плодове и зеленчуци. Един закален организъм се справя с повечето простудни заболявания без много външни въздействия.
Поздрави за темата в тези грипни времена : )…

цитирай

7.
veselaj –
6. nicodima, 26.01.2011 10:21

Имах предвид нещо друго – че във всяко живо същество е заложен инстинкт за оцеляване. Симтомите са сигнал за организма, че нещо не е наред и той започва да търси начини да се справи с болестта. например повишава температурата, за да убие вирусите. когато притъпяваме симптомите, ние спираме този сигнал, който провокира „задействането“ на организма. Дали по същия начин не действа и болката? Когато казвам, че на детето трябва да се демонстрира „нищо ти няма“ инстинктивно то трябва да усети, че трябва да се справи само. И може би инстинкът ще заработи. както ако едно дете падне и му кажеш – ставай, нищо ти няма, то става. когато падаме инстинктивно протягаме ръце, за да се нараним по-малко. никой не ни е учил на това – някак си такъв рефлекс се е появил от опита. Просто си мисля, че подобен рефлекс би могъл да се изгради и към болестите. И да не се притъпява, ако го има. нямам предвид да не се лекуват децата, разбира се. Но мисля, че с подчертаните грижи за болните (не само децата) притъпяваме естествените съпротивителни сили на хората. но това са само мои предположения. Все пак не са лишени от логика, за реалността не зная :))))

цитирай

8.
karambol5 –
Определено мисля, че тревогата на … 26.01.2011 11:09

nicodima написа:

Определено мисля, че тревогата на родителя от болестта на детето не трябва да се предава на самото дете. А хората трудно скриват чувствата си в един такъв момент. Но не мисля, че изрази като „нищо ти няма“, при дете, което действително си е болно, бипа подействали стимулиращо. Мисля, че трябва винаги да им се казва истината, но с внушението, че с малко помощ всичко ще бъде наред. Вече написах на лични какво мисля за горчивите лекарства. Когато даването на лекарства е наложително и те не са от най-вкусните, у по-малките деца, при които отсъства съзнанието за борба с болестта, наистина се създава условен рефлекс, но с обратен знак – за неприемане на лекарството. Сладкия вкус, който е еднократен или двукратен в рамките на един ден не е разглезване. Същото може да се отнесе и към блокче шоколад.
Поведението на родителя просто трябва да бъде разумно и балансирано, да се изгради в детето доверие в начините за лекуване – в силата на чайчето, на сиропчето, на добрия чичо доктор или добрата сестра, които помагат, на добрата баба, която слага топла възглавничка на крачетата и пр. Има много начини, но основният е изграждането на позитивно отношение към всичко, което може да помогне.
П.С. В случая говоря като родител, не като лекар.
Като лекар съм противник на т.нар. полипрагмазия / т.е. безконтролно даване на лекарства и безумни комбинации с антибиотици / просто защото огромната част от заболяванията на горните дихателни пътища през студения сезон са вирусни. А вирусите не се повлияват от антибиотици. Още през лятото и есента трябва да се мисли за закаляване на организма на детето, за игри и спорт на открито, за създаване на навици за приемане на пресни плодове и зеленчуци. Един закален организъм се справя с повечето простудни заболявания без много външни въздействия.
Поздрави за темата в тези грипни времена : )…

Изцяло съм съгласен

цитирай

9.
martiniki –
всъщност децата се разболяват и … 27.01.2011 09:37

всъщност децата се разболяват и когато не желаят нещо – скриват се в болестта, синът ми го направи като го дадох на ясла, трябваше да тръгна на работа, на година и осем месеца беше, никога дотогава не беше боледувал и на петия ден от промяната направи такава страшна ангина, че бяхме дотам с детските заведения, не помня да е боледувал по-сериозно следващите десет години…дъщеря ми и сега го прави като се почувства притисната в училище, не знам дали съм права, че я водя на лекар и оставям в къщи мисля си, че и е нужен въздух
самата аз не съм боледувала изобщо, и ден не съм отсъствала от училище по болест, нямала съм избор вероятно;)

цитирай

10.
veselaj –
9. martiniki, 27.01.2011 16:11

именно. Това само потвърждава моята теза – за децата болестта е свързана с приятни преживявания. На година и осем месеца детето не може да симулира болест – то просто се разболява. Несъзнателно знае, че така ще се върне при майка си. Всъщност е усетило от предишни случаи, че когато е леко неразположен, ти му обръщаш повече внимание.

цитирай

11.
tera –
Това ти ли го измисли? 🙂 03.02.2011 16:23

Подобно нещо съм чела при Норбеков – за „приятността“ да си болен и обкръжен от внимание и затова не се изненадах на тезата.
Но не съм съгласна с тезата, че децата щели да боледуват по-малко, ако са пренебрегнати като болни.
С брат ми като малки много често боледувахме. Не защото ни беше приятно обаче.
Синът ми е боледувал много рядко, по време на училище за 12 години е боледувал 2-3 пъти. И това не е защото съм го пренебрегвала като болен. Здраво дете си беше и сега е така, да чукна на дърво.

Хич и не съм съгласна с „приятните преживявания“ на болестта. Като бях на 14 години се разболях и баща ми ме караше да правя инхалации с лайка. Резултатът е, че до ден днешен миризмата на лайка ми е супер противна. 🙁

цитирай

12.
veselaj –
11. tera, 03.02.2011 18:57

не съм чела Норбеков – по принцип не чета подобни книги. Пък и тази „теория“ е част от една по-голяма, която измислих на 21 и замалко не се отказах от математиката, за да започна да уча медицина :))) (здравословният ми мързел ме отказа).
Не казвам, че това важи за всички хора – има и такива, които са си здрави. Както и не казвам, че на децата им е приятно да боледуват. Имам предвид нещо друго – че децата получават някак си повече внимание, когато са болни. Както и забелязват, че родителите са по-склонни на отстъпки в такива случаи. Не говоря за съзнателно действие, нито за някакъв вид симулиране. Може би (това е само мое предположение) ако не им се показва притеснението и подсъзнателно болестта се приеме като нещо, което отблъсква хората от тях, организмът сам ще мобилизира всичките си сили, за да се справи с болестта. Не зная дали някой е изследвал например, дали болката при счупване не стимулира по-бързото зарастване на счупената кост.
Ако имаш линк към книгата, която споменаваш, прати ми го. ще се радвам, ако някой друг е изказал подобна теза.

цитирай

Добави коментар

Абонирай се
Уведомете за
0 Коментара
Inline Feedbacks
Виж всички коментари