Поле от рози – приказка за паметта Старият мъдър китаец вървял по заснеженото поле и срещнал една плачеща жена. – Защо плачеш? – попитал я той. – Защото си мисля за своята младост и красота, които виждах в огледалото, и за мъжа, когото обичах. Бог е жесток, щом ни е дал способността да помним. Той е знаел, че аз ще си спомня пролетта на своя живот и ще се разплача… Мъдрецът стоял сред снежното поле и замислено гледал в една точка в далечината. Неочаквано жената спряла да плаче. – Какво видяхте там? – попитала тя. – Поле от рози – отвърнал мъдрецът. – Бог е бил великодушен към мен, когато ми е дал способността да помня. Той е знаел, че през зимата аз винаги ще мога да си спомням за пролетта и да се усмихвам…
~ . ~ . ~
Автор – Паулу КоелюПревод на български – Melisa
