Николай Киров, 3.02.2011 13:04 (последна актуализация 18.06.2011 20:48)
През 2006 г. Иван Петров е студент последен курс в УНСС, готви се да замине на работа в САЩ и си има сериозна приятелка. През 2006 г. животът на Иван Петров е пълен с възможности и перспективи.
И така той заминава за САЩ, през пролетта на същата година, като оставя дипломирането си за по-късно. Там, в страната на неограничените възможности , Иван работи при свой познат в една фирма за таксита в Чикаго. Печели добре, пести и планира да се върне в България и да заживее с приятелката си.
Но съдбата се обръща. Докато се вози в колата на свой приятел по една от главните улици на Чикаго, ги засича пикап. Шофьорът се разминава със сътресение, но Иван е бил в безсъзнание няколко часа. Събужда се в спешното отделение на болницата за бедни Кук Каунти.
Стандартната му медицинска застраховка обезпечава услуги на стойност до 50 000 долара. Но той е получил няколко счупвания и комоцио. Пищялът му е разкъсал артерия и излязъл през кожата и се нуждае от преливане на кръв. Най-скъпо обаче му излиза рехабилитацията. От болницата не пускат пациента, докато не са сигурни, че е напълно здрав. Страх ги е, че може да ги съди.
Така Иван престоява два месеца в болницата. Като се тегли чертата, се оказва, че има да плаща близо 100 000 долара за медицински разходи. Той взима кредит и заеми от приятели, но страшното идва, когато застрахователят отказва да плати, тъй като според него колата, в която се е возел Иван, е била виновна за инцидента.
А Иван няма откъде да вземе още 50 000 долара. Не му остава нищо друго освен да заведе дело. Иван си намира адвокат от Жълтите страници, който се съгласява на минимален хонорар, срещу по-голям процент от евентуалното обезщетение. Междувременно работодателят му прекратява договора, тъй като съществува правна възможност част от разходите за лечението да бъдат прехвърлени върху него.
Така Иван с излизането си от болницата трябва да стяга куфарите за България. В САЩ за него вече няма нищо друго освен дългове и едно висящо дело.
Иван се връща в родината си в края на 2006 г., дипломира се и започва работа във фирма за продажби и монтаж на алуминиеви дограми. Отново печели добре. До края на 2007 г. успява да върне заемите си към приятели, които са му дали пари за лечението в САЩ. За целта му помага и семейството, което ипотекира имот.
Животът изглежда отново се подрежда. Иван си намира апартамент под наем, заживява заедно с приятелката си и двамата започват да се готвят за първото си дете. Междувременно делото в САЩ е минало на втора инстанция.
Идилията обаче продължава кратко. През 2009 г. компанията, в която работи Иван е ударена от кризата. Той е съкратен, а скоро след това приятелката му ражда здраво момче. Но перспективите изглеждат мрачни. И двамата родители в младото семейство нямат работа, издържат ги роднините. Иван си търси препитание, но навсякъде му казват – Криза е! Така семейството посреща 2010 г.
Но 4 години след началото на делото в САЩ, Върховният съд на Илинойс отсъжда, че застрахователят трябва да плати за имуществени и неимуществени щети на Иван сумата от 1 250 000 долара. Упоритият американски адвокат, който работи по случая на практика безплатно, взима 25% от сумата. Остатъкът е за Иван.
И така един ден Иван Петров се събужда милионер, в България. Предприемчивият му дух си казва думата и той инвестира голяма част от сумата в собствен, засега успешен бизнес, като отваря малък хотел. Получава подкрепа и от свой познат, който управлява туристическа агенция. Иван казва, че се нядява нещата да вървят добре, докато се опитва да сложи плодово пюре в устата на малкия си син, под усмихнатия поглед на жена си.
Името на героя от тази напълно истинска история е сменено по разбираеми причини.
