12 февруари 2011
Съвременната икономика, сътворена от премъдри теоретици с помощта на математическото моделиране, се люшка съвсем закономерно от растеж в рецесия. „Закономерно“ в случая не означава правилно, а показва недостатъците на математическото моделиране в икономиката.
„Е, как е възможно?“, ще кажете. „Икономистите ползват методи с недостатъци? Оh, noes! Математиката има недостатъци?!“ Не, просто е. Обяснявам. Това долу не е лула, нали?
Не е лула, а рисунка на лула. По същия начин, моделите в математиката описват само някои части от системата (а повярвайте ми, тя е доста по-сложна от лула), като огромен набор от параметри не влизат в модела. A, по такъв начин се печелят Нобелови награди. Пример за такива приказни модели взели Нобелови награди са:
Милтън Фридман (1976), който твърди, че може да има постоянен икономически ръст (?!) и за който социалната страна на свободния пазар, не е толкова важна, с което са нанесени вреди на хора по целия свят.
Робърт Солоу (1987), който прилага толкова опростен модел за икономическия растеж, че не включва изчерпването на природните ресурси и енергията, като по този начин подвежда политици и държави да вярват, че икономическия ръст не причинява вреди на околната среда.
Премъдрите икономисти – вече нобелови лауреати, прилагат с експериментаторски хъс моделите си в практиката. И ето на – изненада, не всичко излиза така, както е очаквано. Ето ви примери:
Възможен ли е безкраен икономически растеж, при ограничени ресурси на Земята?
Всеки от нас, винаги ли мисли рационално, когато взима някакво решение?
Споделям тези неща, за да мога да премина към икономическия регрес или различните теории за свиващата се икономика (но не „кризисно“, а нарочно и целенасочено). Но за това, по-нататък.
