Понякога трябва да отвориш чекмеджето и да поровиш за нещо забравено, ако е останало разбира се и някои друг не го е намерил преди теб. Визирам децата, които намират НЕЩА и ги подреждат, така че никой никога неможе да ги открие.
Преди 7-8 години, когато бях вкъщи по майчиство, започнах да правя бижута от стъклени мъниста и корда. Доста бавна и пипкава работа признавам. Незанайно защо, точно тогава се успокоявах по този начин. Измислях хиляди „плетки“ и бях „адски добра“.
Сега се съсредоточавам върху един елемент с по-малко или повече детаили, но не и плетеница от мъниста, на която не се вижда края. Това са нови снимки от една стара, но скъпа моя колекция. Нещо старо, което провокира нова идея.
