Д-р Радка Кирчева. Снимка: личен архив
“С моя помощ на света са заченати над 10 000 бебета – казва д-р Радка Кирчева, показвайки цял албум с усмихнати бебета и техните щастливи родители. – Имам бебе, родено от майка, която има четвърт яйчник и една тръба. Имам бебе от майка, която с години не имала цикъл. Имам бебета дори и в Гана.”
Списъкът със заболяванията, които лекува д-р Кирчева е дълъг – язвени болести, камъни в бъбреците, проблеми с простата, кожни заболявания, артрити, бронхиални астми, чернодробни заболявания. Тя се хвали с болни от диабет, които вече не са на инсулин.
Д-р Радка Кирчева е от Пловдив, където приема пациенти всеки ден. Постоянно кръстосва и страната, за да преглежда на място: “Така пестя на хората средства за транспорт”. Само за няколко дни стига от Петрич до Обзор. Пътува с кола, с личен шофьор. Травма в краката затруднява ходенето й. Бърза да уточни, че прегледите при нея са безплатни. А на въпроса от какво се издържа, отговаря, че помагат трите й деца.
В какво се крие тайната на нейния метод? Според д-р Кирчева тайни няма – необходими са две неща – точна диагностика и правилно лечение. А тя владее и двете.
Точната диагностика тя дължи на науката, на която се посветила – иридологияга – метод за диагностициране посредством ириса на очите, а правилното лечение – на фитотерапията, в комбинация с медикаменти.
Д-р Кирчева се запалва по ирисодиагностиката още докато учи медицина. После специализира 3 години в Кьолн, при внука на проф. Матаус. Работила е дълги години в чужбина.
“Бях в осмия месец бременна с дъщеря ми, когато ме извикаха да консултирам и лекувам проф. Симон от Берлин от рак на простата – спомня си д-р Кирчева. – Той беше посветил живота си на раковите заболявания, а сам се разболя от тази коварана болест. Когато ме видя, каза: достатъчно ми е, аз вече съм здрав. Разбира се, не беше здрав. Десет денонощия стоях до него, но успях да го излекувам.”
А защо викат именно нея? Защото иридологията е много точен метод за диагностициране, а успехът на всяко едно лечение се дължи на точната диагностика.
Ирисодиагностиката е с над 3000 г. история. Още лекарите на Тутанкамон са използвали този метод за определяне на заболяването. Неговият жрец Ел Аксу е написал два папируса, дълги по 50 метра единия, които се пазят във Ватиканската библиотека. Те са намерени при разкопките в град Кезе. След това тази наука се разпространява в Китай, в Индокитай, в Русия, в Тибет. След време стига и до България. Пионер на ирисодиагностиката у нас е Петър Димков.
Как се открива болестта?
Човек може да остане смаян от бързината, с която д-р Кирчева открива и най-малките неразположения в организма. Прегледът при нея освен безплатен е и безболезнен.
С нещо като химикалка в ръка, на единия край на която има малка лампичка, тя бързо насочва слабия лъч светлина ту към едното, ту към другото око. Преглежданият дори не усеща светлината в очите си. Д-р Кирчева мести бързо “химикалката” и буквално в скоропоговорка изрежда това, което открива – няма нещо, което да убегне от погледа й, тя открива включително забравени травми от детските години.
Въпросната “химикалка” представлява ръчен иридоскоп.
“Поетите казват, че очите са огледало на душата, но като лекар с дългогодишна практика бих казала, че това е огледало на човешкия организъм. Всеки орган си има своя проекция, свое място в ириса на окото. И по сигнал на мозъка миелиновото вещество, което се намира в ириса, пигментира този орган. И ако лекарят е специалист, той може да разчете дали черният дроб е болен от цироза, от хепатит и т. н. Точността на иридодиагностиката стига до 98 процента. Особено важно за един лекар е да владее ирисодиагностиката при натравяния, при токсикологични заболявания. Тогава пациентът не може да даде обяснение от какво се е натровил, а само 2 минути са необходими да се постави точна диагностика.”
През 1994 г. д-р Кирчева, заедно с още 12 светила на медицината, е поканена в Брюксел. От тях се иска да поставят диагноза на Манфред Вьорнер, тогавашният генерален секретар на НАТО. С помощта на ирисодиагностика д-р Кирчева казва, че болният няма да живее повече от десетина дни. И, за съжаление, познава.
Един от забавните случаи, които разказва д-р Кирчева, е за една жена, която идва разплакана в кабинета й с думите: бях на ехограф, имам възел. Д-р Кирчева преглежда очите й и казва: вие сте бременна, госпожо. Жената остава като гръмната – по това време тя вече чака внуче. И после прави аборт.
“Казвам всички тези неща не за да изтъкна себе си, а за да покажа колко е точен методът, с който работя подчертава тя. “Независимо по какъв начин се лекувате, при кой лекар и какво заболяване имате – най-напред трябва да има точна диагноза. А имам пациенти, които са доволни само от диагностиката, която им правя. Когато ги питам от какво толкова са доволни, те отвръщат: стига ни да знаем, че не сме болни от нещо сериозно. Такива са например лекарите, които са 40 процента от моите пациенти. Когато ги питам защо идват при мен, отговарят: страх от заболяванията, да сме сигурни, че не сме болни. Аз правя диагностика за 5 минути. Преглеждам по 40 пациенти на ден. От тях 10 са със сгрешени диагнози.”
След като се постави точната диагноза, трябва и лечение. Втората специалност, на която се е посветила д-р Кирчева е фитотерапията. Сега тя пише сборника “Фитотерапията – основа и бъдеще”, защото цялата медикаментозна терапия е на основата на фитотерапевтични комбинации. В България има 1630 лечебни растения. За съжаление много от тях все още са радиоактивни заради Чернобил, подчертава д-р Кирчева. Елементи като калий, кадмий се разлагат много трудно и това прави някои лечебни растения неизползваеми. Д-р Кирчева работи с над 617 лечебни растения, които си набавя и от чужбина. Например за един псориазис комбинацията е от 317 съставки.
“Бях много малка, когато баба ми ме водеше за ръка и все ми казваше: не настъпвай тази тревичка, тя се ползва за еди какво си. Така тя запали у мен любовта към природата. Бях втори клас, когато ми попадна книга по ирисодиагностика, преведена от д-р Иванка Кадиева още през 1934 г. Това е моята настолна книга. И аз като всяко дете, което се страхува от инжекции, реших, че ще стана лекар, но ще специализирам иридология, защото тя е безболезнена.”
Д-р Кирчева има и уред, дарение от Япония, за лечение дископатия чрез специален електромасаж, който освобождава нерва и това се прави без никаква болка.
Преди около година и половина д-р Кирчева и нейна колежка са блъснати от кола в Германия. Колежката й загива на място, а д-р Кирчева е с операция на краката, трудно ходи, но това не й пречи да работи. Двамата й сина и дъщеря й са студенти – с по второ висше образование. От големия си син има внуче. Гордее се с факта, че никой от нейните пациенти не се е разболял повторно от това, от което го е лекувала.
С дарителски средства в Пловдив се създава първият център по ирисодиагностика на Балканите. В България няма много специалисти по ирисодиагностика.
“Добър е този лекар, който може да направи нещо за пациента,” казва д-р Кирчева. “Нашият професор ни казваше така: ако вие се поставите на мястото на пациента и не можете да му поставите точната диагноза, как ще се чувствате?”
При д-р Кирчева идват пациенти от цял свят. Когато е в Турция, в най-голямата акушеро-гинекологична клиника в Истанбул, една пациентка почва да й говори разпалено. “Притесних да не съм сбъркала нещо, а преводачката обясни: те се радват, че при прегледа не ги събличате.”
Срещи с Ванга
“Запознах се с Ванга по интересен начин. Още бях млад лекар, току-що върнала се от чужбина. Не знаех изобщо, че същестува Ванга. Тогава при мен дойде нейната сестра Любка и каза: сестра ми иска да я лекувате. Отговорих, че не мога да я лекувам задочно. Аз съм лекар, трябва да направим диагностика. Тогава звънна телефонът, беше Ванга, която каза: не можеш ме лекува, оти я съм сляпа. Помня и диалектът й. Изтървах слушалката, стана ми много интересно. Овладях се бързо, вдигнах слушалката и чух Ванга да казва: на 1 май искам да дойдеш и да ми пратиш по моята сестра 44-а комбинация. Дадох й това лекарство. Не можеш да ме прегледаш, не се старай. Като пътувахме от Пловдив до Петрич нищо не си проговорихме със съпруга ми, защото знаех при кого отивам. Бях с червена рокля и като отидохме тя каза: ела, ела Богородице, ти си облякла червената рокля зарад мен.
Като влязох, видях едно същество, което ядеше краставица по странен начин – беше я хванала по особен начин. Помислих си: Господи, това е полуандроид – т. е. получовек. А тя ми каза: не, това което мислиш, не е така. Тя наистина ме прочете – че ще имам три деца, че ще ми се случи нещо лошо в Германия, че рано ще загубя съпруга си – той почина през 2004 г., че 2007 г. ще бъде съдбовна за мен, че ще срещна един прекрасен човек – аз вече го срещнах. Този човек изключително много ми помага, а неговата майка е един прекрасна. Истински съм щастлива, че на този свят има и много добри хора.”
