Прогнозите вещаят пролетта да се забави. А с нея и доброто настроение. Затворена на топло вкъщи с децата избегнах и първата, и втората грипна вълна. Но ме застигна „душевната настинка“. Апатично ми е, нямам желание да правя повече от минималното необходимо, пък и често ми се плаче без причина. Сякаш съм загубила дистанционното за настроението си.
Отколе по-опитни приятелки са ми споделяли, че за да се измъкнеш изпод носа на депресията, ти е нужен дневен режим. Или поне план за действие – в случай, че не си падаш по цепене на минути.
Как да се зареждам, за да прекарам спокойно целия ден? Логично – нужна ми е програма за първия час след събуждането. За да избегна стреса, започнах да ставам един час преди децата. Компенсирам с по-ранно лягане, защото недостатъчният сън не води до нищо добро.
Та… след ставане 12-20 минути йога и малко дихателни упражнения. Ето ти енергия за целия ден. След това душче за освежаване и чаша гореща вода за бодрост. Все още имам време да приготвя закуска за голямото дете и да се посуетя преди да са се събудили малките разбойници.
Когато се ококорят – задължително шеги и закачки, за да започнат те пък своя ден със смехотерапия. Емпирично доказано – така мрънкат в пъти по-малко през деня. Което си е важно за нивото на моето настроение.
Последват обичайни неща – тоалет, закуска и кърмене, детски песнички, игри, обяд. Куп ежедневни задължения – чистене, готвене, пране – всичко това обикновено правя заедно с децата. Така си запазвам времето, което те прекарват в следобеден сън, само за себе си.
Моето време! Забранено за деца! Времето на моята доза кафе – най-уханната чаша. Моята лична глезотия – с мляко, с мед, с кафява захар, с канела или с джинджифил. Последно го пих с кандирани портокалови корички. Често си го „гарнирам“ с домашно приготвен сладкиш.
Пия го дълго. С книга. С плетене на мартенички. Чат с приятели. Писане. Филм. Някаква вътрешна работа за самоусъвършенстване. Пазаруване в Интернет. Често си правя и втора доза кафе. Без угризения. Защото това си е моето време. Моето време, което ме държи „в час“. Което ми дава сила да оцелея психически. Най-мощното ми антистрес оръжие в тази затворнически снежна зима.
А децата?! Децата кротко спят и събират сили за нови подвизи.
Снимка: Flickr
