Най-накрая! Министърът на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг понесе последиците от аферата около докторската му работа и подаде оставка. Последните две седмици не бяха никак лесни за него. Цяла Германия говореше за „министерския плагиат“, за характера на Гутенберг, за това колко благонадежден може да е един министър, който се е сдобил с докторска титла благодарение на измама. С оставката си той постави края на тази игра на криеница.
Гутенберг сам е виновен за падението си!
Срамният край на една политическа кариера
Гутенберг всъщност нямаше друг избор – медии и учени го нарекоха измамник, а след това насрещен вятър задуха дори от редовете на собствената му партия. Министър, който открито бива обругаван като лъжец и измамник, е неприемлив за Германия. Но оставката му дойде прекалено късно.
Министърът трябваше да се оттегли още преди две седмици, когато стана ясно, че е преписал съществени части от докторската си работа, без да обозначи преписаните текстове като цитати от други автори. Ако беше реагирал незабавно, щетите за политическата култура в Германия, а и за страната като цяло, щяха да бъдат далеч по-минимални. Да не вреди на имиджа на страната си – това обещава всеки министър при встъпването си в длъжност.
Ако пък се бе покаял и засрамил, връщането на Гутенберг на политическата сцена нямаше да е така немислимо, както е сега. Супер-звездата на германската политика, която вдъхнови младите и успя да събуди у тях интереса към политиката, сам се компрометира. Падението си той подготви с невероятната си арогантност. И с протакането си. Той даде на медиите достатъчно време да разнищят до край разкрасената му биография. А след като всички лъжи излязоха на бял свят, някогашният носител на надежда се превърна в непосилно бреме.
Щети понесе и имиджът на Меркел
Изчакването не винаги е най-добрата тактика
Но аферата навреди не само на Гутенберг. Щети понесе и имиджът на канцлерката Ангела Меркел, която го остави на поста въпреки разкритията. С тактическото си изчакване тя потъпка основни ценности и разочарова очакванията на мнозина.
С други думи, последните две седмици бяха мъчителни и срамни за политическа Германия. Срамен бе и краят на аферата „Гутенберг“ – дори при подаването на оставката си Карл-Теодор цу Гутенберг пропусна да се покае. Затова би било крайно пресилено да се твърди, че решението му да се оттегли заслужава уважение.
Автор: Бетина Маркс, Редактор: Благородна Григорова
