Преди всичко да сме наясно с едно – за нас Сашо Диков не е луд или параноик, какъвто често се опитват да го изкарат. Не го смятаме и за „човек на Алексей Петров“ – етикет, който му беше лепнат не от друг, а от Бойко Борисов. И да ни прощават Борисов и Цветанов, но според нас твърдението, че Октоподът използва кабеларка като Канал 3 за свой телевизионен рупор или трибуна, звучи доста налудничаво.
Истината е проста: по стечение на обстоятелствата Сашо Диков е един от малкото останали журналисти, който има „топките“ да задава неудобни въпроси на Бойко Борисов – а и на когото и да е. Заради смелостта му да пита директно и без страх от събеседника, той успя да наложи свой, „сашодиковски” стил, който винаги е предизвиквал противоречиви мнения. Потърпевши на провокативния му маниер доскоро бяха президентите на футболните клубове и шефовете на БФС, начело с Иван Славков-Батето. Всъщност една от добрите новини за драгия зрител в последните години е, че Сашо реши да стане „истински журналист“ – като обърне гръб на батаците в родния футбол, за да се пробва в далеч още по-трудния и кален жанр на политическата публицистика.
Макар че скоро ще навърши 59, той лично преследва с микрофон и камера политиците, за да изкопчи най-актуалните мнения. Не го притеснява нито това, че заема позицията „програмен директор“, нито фактът, че де факто е единственият парламентарен репортер на тази възраст – около него щъкат предимно млади момичета. На въпроса ни откъде намира тази енергия, Сашо отговаря простичко: „Има една работа, която трябва просто да се свърши“.
Скоро предстои да се запознаем и с писателя Диков. Известният телевизионер е в преговори с издателство за собствените си мемоари, които ще описват задкулисието в спорта и политиката, в една достойна и дълга кариера. „Сигурно ще е поне трилогия“, смее се той. Хора, които го познават отблизо, твърдят, че само любовните му подвизи могат да напълнят един том. Всички знаят за брака му със соц-секссимвола Аня Пенчева, от който двамата имат дъщеря – Петя Дикова, която тръгна по стъпките на известния си баща в телевизията (и на която Playboy симпатизира по начин, който едва ли би се харесал на татко й – б.р.). Самият Диков сподели пред изключен микрофон малка част от спомените си на тема жени, като, разбира се, спести имената и интимните подробности. Така научихме, че най-специалната му връзка в последните години е била с българска оперна певица, която срещнал, докато си плащал сметката за мобилния телефон.
Тричасовата ни среща с него беше често прекъсвана от телефонни обаждания, защото Сашо Диков не спира да управлява телевизията си дори и в редките случаи, когато дава интервюта. „Пресконференцията почва в 12 и половина. Кажи му веднага да тръгва с едно такси натам, аз ще му дам парите после“, гласи една от инструкциите към служителите. Да, Диков наистина е пълен с енергия – нещо, от което можем само да се поучим, особено предвид почти 60-те му години.
Защо Бойко Борисов те нареди в отбора на Алексей Петров – редом до Яне Янев и в. Галерия? Ами най-нормалното е да ме нареди в отбора на Алексей. Той очевидно смята, че всеки, който има нещо против него или „правата“ линия, е „от лошите”. В два случая направи неща, които не мога да проумея. Единият път, когато беше при Люба Кулезич, каза, че някой ми нашепва въпроси. На опита на Кулезич да го пита кой ми нашепва въпросите, той така и не отговори. Вторият случай беше след посещението на еврокомисарката Малмстрьом, когато стана скандалът със СРС-тата. Тогава каза: „Би трябвало тези, които са ви пратили тук и са ви казали да задавате тези въпроси, да са доволни“. Но аз пък казвам, че би трябвало човек като него, като казва такива неща, да има доказателства. Не му отива. Когато си на този пост, трябва да кажеш „нашепва му еди-кой си по такива и такива причини“. Друг е въпросът, че никой не ми нашепва и не ми е нашепвал. За да го правя това нещо по т. нар. тема „Октопод“, значи трябва или да съм взел много пари, или да съм луд. Защото аз си давам сметка, че това е самоубийствено поведение. Но аз съм готов да се обзаложа с всеки – Бойко, Цветанов или Волен Сидеров: отказвам се от журналистиката, ако те докажат, че съм взел и една стотинка от който и да е от Октопода, но нека и те да се откажат от политиката, като са толкова отворени. Така да се говори безотговорно – не им отива, особено на Цветанов и на Бойко
Дали всичко това не е защото ти взе първото интервю от Алексей Петров след излизането му от ареста? Когато Цветанов най-помпозно обяви „заловена е организирана въоръжена група, която от 13 години е проникнала във властта“, се очакваше всичко да е изпипано, доказателствата да са толкова железни, че да няма накъде. Обаче още на мярката за неотклонение, когато от седем арестувани пуснаха петима, стана ясно, че няма Октопод, няма нищо. Преди да вляза вътре, адвокатите ми казаха „имай предвид, че за трима от арестуваните няма абсолютно нищо, само за Алексей и Марчело (Джотолов, т.нар. „дясна ръка” на Алексей – б.р.) нещо е събрано“. Викам – стига бе, това не може да бъде. Вътре съдийката каза, че за трима от арестуваните няма нито едно годно доказателство и ги пуснаха с подписка веднага. Още на осмия ден стана ясно, че Октопод няма, че това е измишльотина, свързана с арести по най-унизителния начин. Неслучайно Пламен Стоянов (единият от Дамбовците – б.р.) е пратил над 100 страници оплакване до Страсбург и е завел дело срещу държавата. Той вика „всичко мога да простя срещу мен, но това, което причиниха на жена ми и децата, просто е абсурдно“. В тая жалба има чудовищни неща, свързани с арестите. От какъв зор се прави по този унизителен начин? Оттам тръгнаха нещата да се заинтересувам от т. нар. „Октопод“, защото виждате как унижават един човек абсолютно безпричинно. Добре, арестувай го, но не по тоя начин
Да не би пък да се дразнят, че Канал 3 отразява на живо всички пресконференции на вестник „Галерия“? Аз разбирам, че ги дразни това, че аз мога да си кажа всичко, което мисля, без изобщо да се интересувам – срещу Бойко ли е, срещу Цецо ли е. Дали са ми тази възможност. От сума ти време го търся Волен Сидеров да го питам, като казва, че сме „телевизията на Алексей Петров“, да каже защо мисли така. По какъв критерий?! Че пускаме Алексей Петров? Че то всеки ден в нашия ефир е Бойко Борисов! Значи по тоя критерий би трябвало да сме телевизията на Бойко Борисов. Аз разбирам, ако ме беше финансирал под каквато и да е форма Алексей Петров, но то щеше да си проличи. Яд ме е като се мятат такива приказки, без грам основание
Бойко ви нарече „българската Ал-Джазира“. Това дразни ли те или те ласкае? Бойко всъщност цитираше мен, защото след първата пресконференция на в. Галерия Явор Дачков обърна внимание, че големите телевизии ги няма. Тогава Кристина Патрашкова допълни, че за сметка на това „българската CNN“ е тук. Аз тогава й казах, че ние не сме никакъв CNN, а по-скоро сме българската Ал-Джазира, и то в кубински вариант (смее се)
Не те е ли е страх, че ще предприемат някакви „мерки” срещу теб? То вече се случва – Волен Сидеров каза, че си бивш сътрудник на Държавна сигурност
Няма ли да реагираш по някакъв начин? Аз мога да реагирам единствено с журналистически средства. Първият път, когато в парламента каза „сега отиди да си вземеш хонорара от Алексей Петров“, му казах пред всички, че е лъжец. Нямам притеснения да кажа и на него, както съм казвал и на Цветан Цветанов, че лъже. Когато Цветанов каза, че съм част от сценария, аз му казах: „Не ти отива да лъжеш по този начин“. Защото, като кажеш нещо, нормално е да приведеш някакви доказателства. И с Волен Сидеров е така, само че той няма аргументи. Последният път, когато имахме скандали с него, му викам – дай доказателство, ти си един лъжец просто. Аз си давам сметка, че с всякакви средства ще се опитат да ме омаскарят. Дали ще е по отношение на Държавна сигурност, дали ще е нещо друго… Досега атаката беше главно от Уикенд, но вече и Шоу се присъедини. От целия брой, близо 80-90 страници, в едно-единствено изречение Волен Сидеров казва „тук из парламента ходи един доносник на Държавна сигурност – Сашо Диков“. Това изречение го изваждат и го плясват на първа страница с големи букви – „Сашо Диков е доносник“. Но аз съм предвидил и приел тези обвинения. Знам, че така ще бъде. То започна първо от страниците на Уикенд, когато написаха, че човек предлагал срещу 2000 лева досието ми. Явно беше поръчков материал. Те запяха отскоро друга песен – че явно досието ми е унищожено, тъй като съм бил изключително ценен кадър, и никога нямало да се разбере дали съм бил или не съм
Добре де, обясни откъде идва тоя слух за теб? Винаги съм се чудил на това – защо никой от сътрудниците на ДС не си призна след Десети ноември. Хубаво – бил си, признай си, бе, да му се не види. Плюс това, трябва да ви кажа нещо друго. Да бъдеш сътрудник на ДС навремето беше огромна чест. Там не можеше всеки да отиде. Казвам всичко това, защото аз – за щастие или нещастие – съм имал една-единствена среща с представител на тези служби. Бях студент в първи курс. Тези неща съм ги описал много отдавна в една книга на Петър Волгин. Не смятам, че съм направил нещо лошо или неприемливо. Бях ходил 2-3 пъти на гости на една австрийска дипломатка. Дойде при мен в студентските общежития човек и ми каза „знам, че си бил там, пиши какво си правил“. И аз почнах да пиша. Попита ме дали сме имали интимни отношения. Аз казвам – не, не сме имали. При което той ми казва, „напиши, че тя те е карала да избягаш от България“. Аз отказах да го напиша, защото не е вярно. Да, тя се чудеше какво прави в България, но никога не ме е карала да избягам
И после? Край. Втори път не са ме търсили
Мислиш, ли че може да са ти водили досие някъде? Нямам представа
Не си ли се интересувал? Не. Като гръмна скандалът с досиетата на посланиците, написах писмо до Комисията. Върнаха ми писмо, че не съм сътрудничил
Много хора ти вярват и ще прочетат това интервю. Затова е важно да го изчистим този въпрос тук Ето, аз ви го казвам какво е. Не съм имал никакви други срещи. И затова не съм се притеснявал още преди години, когато изобщо не се поставяше въпроса за отваряне на досиета на журналисти
Някой шантажирал ли те е? Не, не. По никакъв начин. Вижте сега, колкото и тъпо да звучи, аз съм вече от 33 години в журналистиката. И преди Десети ноември, и сега няма нещо от професионална гледна точка, с което някой да може да ме шантажира. Смятам, че така съм правил нещата, че мога да претендирам за професионален морал. Навремето, като започнах да правя едно предаване „Маратон“ (спортно, в тогавашния Ефир 2, 1992-1995 – б.р.), поставих две условия пред тогавашния шеф на спорта Николай Колев – аз да определям темите и събеседниците. Така че аз си бях извоювал правото още тогава свободно да говоря за всичко онова, което смятам, че трябва да се говори. И че съм абсолютно спокоен, че няма кой да дойде и да каже, помниш как ти плати Жоро Илиев или Васил Божков, за да си траеш. Просто няма такъв случай. Да, вярно, че това ми е коствало страшно много нерви и притеснения, обаче няма с какво да ме уязвят в чисто професионален план. Единствената ми претенция е за професионален морал
Е току-що се изкара светец, извинявай Не съм светец. И аз съм някакво шмекерче в определени ситуации, но пък професионално не могат да ме пипнат по никакъв начин
Защо реши да скочиш от спорта в политиката? За да можем ние като телевизия да просъществуваме в тая криза. Канал 3 се издържа основно от вноските, които кабелните оператори плащат. За да искат кабелните оператори да ни плащат, трябва да правим неща, които никой друг не прави. И, от друга страна, които хората искат да гледат. По тая причина се хванах да ги правя тези неща. Те се гледат и правят сериозен рейтинг. Наскоро Кръстьо Петков, малко преди да влезе в студиото при Лили Маринкова, ми каза: „Гледай докъде се докарахме, да се питаме – гледа ли Канал 3. Както навремето се питахме – слуша ли Свободна Европа“. Тъжно е наистина, но е така. Има и трета причина, поради която го направих. По този начин, разобличавайки полицейщината на Цветанов и цветановци, все пак ми се струва, че трудно ще има следващи такива акции – толкова показни и толкова унизителни. И четвърто, аз го правя с твърдото убеждение да помогна по някакъв начин на Бойко Борисов. Критикувайки него, Цветанов и другите министри, смятам, че му помагам, защото Бойко Борисов в най-голяма степен има нужда от такава критика
Интервюто на Борисов при проф. Юлиян Вучков се оказа голям хит в интернет. Как го навихте да дойде след всички негови реплики по ваш адрес? Вучков не беше коректен спрямо собствениците. Накрая Бойко му каза „няма ли да те изгонят собствениците – за това, че си ме поканил тук“. Вучков беше длъжен да му каже истината. Защото идеята за това интервю беше на собствениците. Истината е, че те му предложиха на Вучков. Той вика – как бе, той ще откаже, няма да се навие. „Добре бе – покани го, като не се навие – окей“. И Вучков, за да остане ореолът му на бунтар, дисидент, на когото никой не му нарежда, си затрая. Нормално е Бойко, както и всеки друг, да си мисли, че тази моя линия на поведение идва от собствениците. Само че собствениците не са такива
Кои са собствениците? Единият е Величко Найденов (бизнесмен, бивш собственик на ФК Добруджа – б.р.), който си е открай време. Другият съдружник е Николай Вучев, който е син на Климент Вучев, икономическия министър от кабинета на Жан Виденов. Няма случай, когато да са казали – не можеш да говориш за това или онова
Само вие и Слави Трифонов излъчихте освиркването на зам.-министъра на културата в НДК. Как мислиш – защо другите телевизии си затраяха? Аз съм изумен. Това е един от най-позорните моменти в съвременната история на журналистиката. Още не мога да го проумея. В цял свят това би трябвало да е на първа страница на вестниците и първа новина в емисиите на телевизиите. Нищо подобно. Вестниците или не го написаха изобщо, или както в. Труд направи – свиха го на последна страница при културните новини под заглавие „ФСБ след 10 години отново на сцена“
Това слугинаж ли е? Нямам обяснение. Но е показателно докъде са докарани нещата, което е ужасно тъжно и тъпо
Възхищаваме ти се, че на твоите години тичаш повече от младите репортерки в парламента. Откъде взимаш тази енергия? Сигурно ще ви прозвучи съвсем налудничаво, но аз тази година ще навърша 59 години, което е преклонна старческа възраст. Но има една работа, която трябва да се свърши. Просто трябва да се свърши. И човек или се хваща и я върши без да мрънка, или не я върши. Понеже знам, че няма кой друг да я свърши. Не ми пречи толкова търчането в буквалния смисъл, защото 50-100 метра в парламента все ще ги избягам, но другото търчане е по-сложно. Защото наистина си е натоварване
Има ли нещо, което не би излъчил никога? Имало е случаи, когато са ни предлагали пари за черен PR, но не сме го правили никога. Казал съм на собствениците, че докато аз съм там, няма да го позволя
Докато беше спортен журналист, редовно те обвиняваха, че си пристрастен. От кой отбор си всъщност? Аз винаги казвам, че съм от Металург Перник (смее се). Вижте сега, аз имам някаква нагласа – винаги съм най-силно срещу първия в класирането. Ако Левски води класирането, най-голямата ми критика е срещу тях. Ако е ЦСКА – срещу ЦСКА. Затова и навремето Илия Павлов официално беше забранил да ме пускат на „Армията“. След това 2-3 пъти имаше забрани да стъпвам на „Герена“. Как ли не са ме клели Гигов, Венци Стефанов… Аз наистина смятам, че журналистиката трябва да е опозиция на всяка власт. А то някак си е заложено и в мен – да съм срещу всяка една власт. В смисъл – да я критикувам. Както в случая: аз продължавам да съм фен на Бойко, само че виждайки все повечето глупости, които прави, няма как да ги премълчавам. Имам тази възможност да говоря. И говоря
Помним, че имаше дълъг личен двубой с Иван Славков-Батето. Какви са отношенията ви сега? Аз на генералния директор на БНТ и на човека Иван Славков ще съм признателен до гроб, защото ми даде шанс – от ските направо ме назначи в телевизията. Всички бяха против моето назначаване – и вътре в телевизията, и отвън, от федерацията по ски, бяха против. Имаше и друг непреодолим проблем – със софийското жителство. Аз съм си от Троян, тогава нямах софийско жителство. До голяма степен дължа на Славков това, което съм в момента. Но от друга страна срещу президента на футболния съюз Иван Славков винаги съм имал критики. Наскоро се видяхме и той ми каза, че много хора са се опитвали да ни скарат. Както сега много хора говорят и на Бойко, че някой ми нашепва въпроси, че слугуваме на Алексей Петров и т.н.
Мнозина те свързват с култовата реплика „Асене, върни“. Какво прави този човек сега? Този човек е в едно от нашите посолства в Европа, ако не се лъжа. Основната му работа и преди беше да осигурява технически връзката на нашите посолства с Министерството на външните работи. Това е наистина уникален човек
Какво става с теб в личен план – как живееш? Като съм бил на 30, съм смятал, че мъжът на 50 е в третата възраст. Но трябва да ти кажа, че никога не съм се чувствал така добре, както след 50-ата година. Явно и природата така се погрижила, че при мен се създаде едно желание да създавам удоволствия и удобства на хората, които заслужават. Жената се чувства жена не толкова от елементарни креватни гимнастики, а от доста по-различни неща
Коя е жената до теб в момента? Нямам сериозна връзка. Имал съм страшен късмет, че съдбата ме е срещала и продължава да ме среща с уникални жени, но никога не съм говорил конкретно и няма да говоря. Знам, че това звучи евтино и банално, но ми е страшно добре така, свикнах да съм необвързан. Жената е нещо прекрасно, което трябва да се уважава и да се обича. С годините човек придобива опит, отпадат нервите около връзката, изчистват се нещата, започваш да се радваш на момента, на човека отсреща. Това е част от особения чар на тази възраст
текст Иван Михалев
фотография Милен Радев
