С много приятни емоции за мен бе съпроводено гледането на новия български игрален филм „Стъпки в пясъка” (2010). Не крия, че влязох в салона без големи очаквания. Но след напускането му вече съм сигурен, че дори и в тези критични от финансова гледна точка години, българското кино е във възход, а енергията на последната му вълнà, която се задейства при пика от 2006 г., все още е жива.
Направена по истински случай, творбата на сценарист-режисьора Ивайло Христов се гледа на един дъх и като откровение. Както споделих за „ТИЛТ”, родните кинаджии най-накрая разбраха, че трябва да поднасят интересни, увлекателни и актуални истории, безхитростни, без амбиции за гениалност, но носещи чистата емоция, обобщенията на неподправения живот, и с желанието да са гледаеми и атрактивни както за създателите, така и за зрителите.
„Стъпки в пясъка” е занимателен и честно направен филм. Съдбата на Слави, колкото и невероятна, е достоверна и се откроява като знакова за поколението, което трябва не само да преживее социализма, но и да го преодолее – в буквалния смисъл. Слави – по примера на дядо си – бяга по Дунава, стига до Австрия, оттам заминава за САЩ, в Чикаго постига своята американска мечта, кара по прашните пътища на Америка огромен камион, наречен логично „Дядо” и накрая се завръща в родината си, намирайки във Видин старата си любов Нели, на която се престрашава да зададе сакраменталния въпрос – „Ще се ожениш ли за мен?”
Ивайло Христов – много добър актьор – помним го от „Черната лястовица” (1995) и „Приятелите на Емилия” (1996), демонстрира увереност и стабилност с третата си постановка. Той стартира с много ентусиазъм и в съавторство с Людмил Тодоров в „Емигранти” (2002), за който филм получава „Златна роза” във Варна, с „Приятелите ме наричат чичо” (2006) регистрира очаквано снижаване на гарда, а сега със „Стъпки в пясъка” доказва, че е много добър, чувствителен и стойностен режисьор, от който нашето кино има очевадна нужда. Христов демонстрира талант както при писането на сценария, така и при подбора на екипа си, в който блести най-добрият ни оператор Емил Христов, заснел в неузнаваема приглушена гама приключенията на нашия Одисей, при работата с продуцентите Асен Владимиров и Дейвид Варод, осигурили му възможност да снима в САЩ, при създаването на партитурата от Петя Диманова и при кастинга, който е наистина на изключително добро ниво.
Първоначалният ми стрес от избора на Иван Бърнев за главната роля мина бързо. Актьорът покрива образа безупречно и в дълбочина, като успява да го експонира еднакво убедително в различните му възрастови фази, което е всъщност и най-трудната част от задачата му. Дежурните Асен Блатечки, Деян Донков и Валентин Танев този път ги виждам в нова светлина, с интригуващи задачи, мотивирани и амбициозно водени към изграждането на силни и пълнокръвни персонажи, независимо дали става дума за Калаеца, аркашката – алкохолик или капитан Колев. Много добър спомен оставят в съзнанието ми с епизодичните си изяви големите Васил Михайлов и Пламена Гетова като родителите на Слави, Лабина Митевска е неузнаваема като Йоана, а Карла Рахал направо открадва шоуто като комплексираната, но вечна приятелка Вера. Сочно и колоритно е изпълнението на Велко Кънев (шефът на летището), а безспорното откритие на „Стъпки в пясъка” освен обаятелният Фраклин Смит (Джим) е Яна Титова, изградила силен, ярък и неподправен драматичен характер. Всъщност нейната Нели и Слави на Иван Бърнев са драматичните обобщения на нашия Преход – двете страни на монетата – Емиграцията вън и тук.
Хареса ми подходът на Ивайло Христов – въпреки цялата си мрачност, филмът не предполага и не предлага безнадеждност или безперспективност. Напротив – всяко препятствие, всяко житейско безумие, се преодоляват с непукизъм и скрита усмивка, докато българинът прави своя избор. Той описва известната от Алеко парабола „До Чикаго и назад” и приключва там, където започва – в родния град, при жената, която обича…
„Стъпки в пясъка” е поредният много добър роден филм. Той е нагледно доказателство за подема, преживяван от родната кинематография, чийто бъдещи плодове ще трябва да очакваме с внимание и интерес.
_________________________ „Стъпки в пясъка”, 2010, сц. и реж. Ивайло Христов, 89 мин.
