Според медицинската наука дните на поста са наистина време на физическо прочистване, защото организмът се освобождава от натрупаните токсини. Това е здравословно, както и стремежът ъм по-спокоен и по-хармоничен живот. Необходимо е обаче да се прилага премерена диета, която не ощетява организма от необходимите му градивни вещества, съдържащи се в месото, млякото и техните продукти. Най-лесно се задоволяват хранителните потребности, ако не се прави строг пост и ограниченията се отнасят само за месото и месните продукти. Това в много голяма степен се доближава до предпазното хранене при наднормено тегло и сърдечносъдови заболявания.
Здравословно е и отношението към алкохола. В делнични дни през Великите пости не се разрешава консумацията на спиртни напитки. В събота и неделя обаче се допуска пиене на вино и бира. А малките количества червено вино съдържат полезни за организма антидиоксанти. Бирата пък е богата на витамини от групата В. През поста са разрешени:
• Хляб и тестени изделия без яйца, както и качамак без сирене.
• Олио, зехтин, маслини и маргарини на растителна основа.
• Варива (боб, леща, ориз, грах) и соеви продукти.
• Свежи, сушени и консервирани плодове и зеленчуци.
• Мед, захар, сладка и мармалади.
• Халва, сусамов и фъстъчен тахан, фъстъчено масло.
• Постни соленки и сладки.
• Чай, кафе, боза и безалкохолни напитки.
Като се има предвид това, необходимите белтъчини можем да си доставим от бобови растения, ядки и семена и подходящи храни, които не са от животински произход, посочени по-долу.
Някои от липсващите витамини, намиращи се в месото, трябва да се взимат внимателно и това е главно В12. Желязото се набавя чрез витамин С, както и с грах, карфиол, зеле, чушки, лук, киселец, коприва, цвекло. Също и от цитрусови плодове, ябълки и кестени.
Заместители на калция, който организмът не получава, заради това, че не се консумира мляко и продуктите му, се набавя от пълнозърнест хляб, коприва, спанак, ядки, сушени плодове и бобови храни.
