Нощ. Спалня. Кротко хъркане. Идилия.
Изведнъж – трясък, светлина, рев на малък багер, работници разнасят из стаята кирки, лопати, ръчни колички и флексове, изправят ламаринени огради, заработва малък генератор и пръска упойващ машинен аромат.
Сънен мъж шляпа с боси крака по паркета, сънена жена сънено пищи.
Следват инженерни обяснения:
– Спокойно, граждани, ние сме от пътищата!
После служебното лице вика на работниците:
– Преместете кирките, лопатите, ръчните колички и багерчето от там тук, а генератора, купчината баластра и подвижната тоалетна – от тук там!
Суматохата продължава, паниката също. Изяснява се, че в този апартамент ще бъдат пробити две дупки в пода. Причината – борбата с дупките по пътищата, която вече не е стихийна, а лежи на научна основа, по-точно на природния закон, че в България нищо не се губи, само преминава от една сметка в друга, затова, за да изчезнат дупките от пътищата, трябва да преминат в домовете на гражданите, на всеки гражданин – дупка, да си я прави каквото намери за добре.
Жената прави несръчен опит да припадне, после отива в кухнята да пие вчерашно ледено кафе и да пуши. Мъжът е отказал цигарите, а освен това му се ходи до тоалетната и нервно пъди натрапниците. Те не му обръщат внимание, само най-главният му показва документи, разяснява още:
– Спокойно – казва той, – това няма да стане хаотично. Дупките ще бъдат оградени с жълти ленти и ще бъдат обозначени в четирите края с мигащи светлини, за да не падате вътре нощем. Ще бъдат организирани и съответните проходи за преминаване през гардероба, като за целта ще бъдат избити стените му.
– Не – крещи мъжът, – не пипайте гардероба!
– Добре, ние не сме зверове, можем да организираме проход по талпа, свързваща по въздуха пианото и салонния бюфет, но да знаете – това не се вписва в общия архитектурен градски план.
В този момент мъжът от викове, крясъци и закани за разправа посредством неясни отговорни фактори, преминава към бъркане по джобове и портфейли с уточнението, че това, разбира се, не е подкуп, това, разбира се, е просто така, за почерпка.
Първоначално пътноремонтните лица реагират остро, обиждат се, един майстор иска да си направи харакири с флекса, разубеждават го и пак се нахвърлят върху пижамения, наричат го „корумпатор“ и го гледат мръсно. По пътя на убеждението се установява, че това наистина не е подкуп, а просто така, най-главният приема парите и след кратко работно съвещание с колегите, които го гледат в ръцете, решава да се върнат при бабата от партера, вярно, вече са пробили 11 дупки в апартамента й, но тя така и така, като тръгне сутринта за мляко, ще падне в първата и ще й е все тая колко още има наоколо.
Работниците си отиват. Мъжът тича в тоалетната, разминавайки се в коридора с жената, която се връща от кухнята. Тя се опитва да оправи едно-друго из стаята, гледа отровно счупена в суматохата ваза, скъп семеен спомен и вместилище на скъсани копчета, дребни стотинки, фиби и някакви омачкани листчета.
Мъжът се връща, люто ругае идиотите, прозявайки се.
Лягат. Тишина. Кротко хъркане. Идилия – такава, каквато е възможна тя по тези земи.
