Езерото Титикака

40
Добави коментар
hubabuba
hubabuba

През 1535 г. вече покорил Перу и баснословно богат, Диего де Алмагро напуска съдружника си Франсиско Писаро в Куско

, столица на инките, и се устремява на юг към неизвестното с военен отряд от 570 души. Целта му е да открие злато. Маршрутът му минава през високите, безводни плата на днешна Боливия и Аржентина и през Андите чак до крайбрежните джунгли на Чили. Хора и коне умират от измръзване по планинските проходи, задушават се, поради разредения въздух на платата, опичат се в доспехите си в пустините, но не откриват злато. Съвсем не ги интересува, че са извършили велик изследователски подвиг. И все пак дори тези целеустремени хора неведнъж застиват от удивлението по пътя си.

 

Високо в платото при днешна граница между Перу и Боливия те откриват огромно вътрешноконтинентално море с невероятен син цвят на фона на заснежени планини, блестящи под чистото небе. По водите му плават странни тръстикови лодки. Така за пръв път европейците достигат до езерото Титикака при хребета Кордилера Реал (6400 м.). Но ако суровите испанци са развалнувани от гледката, за местните това място е свещено.

 

Езерото Титикака служи за климатична граница в Андите: На север климатът става все по-умерен, а на юг – по-суров. Бреговете му бележат южната граница с целогодишни високопланински поселения и добра реколта на картофи. Царевицата и ечемикът не узряват, но ги отглеждат за храна на животните. Риболовът в езерото е слабо развит.